VIII. Гносеологията на Петър Дънов
1. Теория на познанието
"В природата съществува закон на единство, който се потвърждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. Например, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека (курсивът мой - К. З.). Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме - нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека (курсивът мой - К. З.). Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека."
(Учителят П. Дънов)
Учението на ББ се характеризира със стройна и завършена система, описваща принципите, законите, методите, средствата и резултатите от познавателния процес. Изследвайки Словото на Учителя П. Дънов от тази гледна точка, достигаме до някои важни заключения. Преди всичко той разглежда света и живота от две изходни позиции - динамична и статична, или, казано по друг начин, като сила и като форма. В езотеричното познание това са двете страни на проявяващата се реалност. Когато навлизаме в същността на тази реалност, изграждайки си цялостна картина за нея, следва да проучим както формата и силата, така и отношенията, които съществуват между тях. Освен това обект на нашето внимание трябва да бъде и Разумното Начало, което направлява силите - строители на формите. В крайна сметка, за да обхванем пълния мащаб на Проявеното Битие и да проникнем в дълбините на неговото естество, сме длъжни да го проучваме по форма, съдържание и смисъл.
Съвременното познание - според равнището на своето развитие - все още не е преодоляло стадия на статичност. Тази е основната причина то да не е в състояние да отрази в пълнота действителната картина на Реалността в неспирната динамика на нейното проявление. От друга страна, динамичното знание е живо, проникновено, всеобемащо и диалектично. То все още остава недостъпно за представителите на статичната познавателна система. И това е така, понеже тази по-издигната степен на знанието изисква и съответно по- високо равнище на съзнанието. В този си вид динамичното знание е овладяно само от най-извисените в духовно отношение хора и на първо място - от великите Учители на човечеството. Те - в качеството си на негови носители - се стремят да го предадат на своите по-малки братя и сестри на разбираем за тях език, служейки си с представите и понятията, които използва и нашият съвременник. Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и осмислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси.
Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.
Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него. След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информационни носители, този специфичен вид познание вече се разпространява свободно за всички, които проявяват интерес към него. За жалост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов стимул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предлагано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автентичност и целесъобразност. Така наред с шедьоврите и древните и по-нови образци на езотеричното познание се появяват и полуфабрикати, сурогати или дори откровени фалшификати, които крият сериозни рискове за непредубедения потребител на информацията.
В гносеологията на Учителя П. Дънов необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Мистичната вяра е основана на опитности от минали векове, т. е. на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на знанието. Същността на вярата е концентрирана в обстоятелството, че чрез нея се осъществява връзка между две разумни души във Вселената посредством силата на Любовта. Мистичната вяра в условията на разумността води към Истината. Истината може да бъде постигната чрез мистичната интуиция и вяра, да се "изживее" посредством вътрешно прозрение и свързване с висшите светове. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност.
Гносеологическите моменти в учението на ББ, представено от Учителя П.Дънов, се преплитат с антропологиче ските схващания на същия. Според него опознаването на човека води до опознаване на Космоса и обратно. Светът е единен. Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма - за съответствието /аналогията). Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелектуални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенска всеобхватност. Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории. "Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири... Отивате при някой шивач. Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножици и ви показва как се шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всякакъв спор (курсивът мой - К. З.). Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало по един начин, сега - по друг " (Учителят П. Дънов).
Знанието е правене, действие, развитие. Това е същината на пътя към природата. Работата, не думите, е знанието. А работата е движение, трепет, едно вечно подмладяване на духа, на сърцето.
Знанието съдейства за пробуждането на индивидуалното съзнание. А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюционно израстване, насочено към бъдещето. Същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството като цяло - в резултат от личните усилия на милионите съзрели за духовния Път души. Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняване на изначалните християнски норми на поведение. Във връзка с това Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас" (от санскрит - ум, разум; бел. К. З.). Разумът е дар на човека от ангелите (курсивът мой - К. З.). И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли."
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без богат морален живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели. В крайна сметка истинското знание предполага поставянето като жизнена цел на един висок идеал, на една индивидуална мярка, която да осмисли живота и да го насочи по пътя на съвършенството: "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си!" (курсивът мой - К. З.). Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? Такива картини срещаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, спазвате пак същия закон: ще изберете най-умния, най-интелигентния, най-добрия. ...Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си" (Учителят П. Дънов). Знанието е откриване на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. То не се придобива, но се усъвършенства. Знанието се дава. И то само на тези хора, които могат да разберат и оценят това, което им се дава, и да го приложат в живота си. Знанието се основава върху постоянното.
Истинското съвършенство в знанието се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина - това е самият Дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който Дух е истинската реалност на Битието. Висшата истина може да бъде достояние само на онези, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с най-високата ок- тава на Божественото съзнание. Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим - това значи преди всичко да оставим да се прояви Божествената Любов в нас и чрез нас. Защото Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "Разумната природа" разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да изявят висшата Божествена Любов. На тях тя открива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти.
Човекът - една частица от Космоса - остава свързан с природата. Той с мъдро вглеждане в нещата, с творческа енергия, с въображение и дух вниква в закономерностите, които владеят в природната среда. Неговото познание е практическо, преживяно от него, резултат от неговия опит. Знанието му носи живот, обновление, доближава го до космическата хармония. Дарява го с младост, увереност, сила, духовна красота, удовлетворение, съвършенство.
Според Учителя П. Дънов Истината (като извечен Божествен принцип на всичко съществуващо) е крайният предел на Битието, върховната му цел. Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее."
Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижимият Божествен Логос. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура. Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учителят П. Дънов разбира (както бе посочено и в първата лекция от настоящия лекционен курс) "... онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух".
Налице е връзка на приемственост между древното и съвременното знание. Нищо не би могло да бъде изградено върху празно място. Така е и със знанието. Последователността в неговото предаване от Посветените на масата от хора, отчитането на изискванията на космическия момент и плавното съзряване на общественото съзнание изискват поддържането на жив контакт между минало и настояще. Всяка епоха в развитието на планетарната общност на разума притежава своите акценти. Но те не биха могли да бъдат реализирани като задача на днешния ден, ако човечеството като цяло - или отделна общност от хора - не стъпи върху здравата основа на вече провереното, трайното, вечното. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Едниучени обръщат внимание на знанието, което в древността е било открито. Те са прави. Други казват: "Древността ни най-малко не ни интересува, важно е какво е открито сега." И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които седят малко по-долу. Туй знание, с което ние оперираме сега, е било знание на същества, малко по-напреднали от човешката раса."
2. Познанието път на Мъдростта
Изяснявайки същността и действието на петте главни космически принципа на съществуващото - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, Учителят П. Дънов изтъква, че Мъдростта носи знание и светлина. Основната идея в гносеологията на Учителя на ББ у нас е, че човек трябва, от една страна, да има знание за Божествените разумни закони, а, от друга - знание за това, как да хармонизира живота си с тях, което означава да знае как да развие у себе си всичко онова, което Творецът е вложил в него. Познанието е пътят на Мъдростта, която предоставя условията за съхраняване на живота, създаден от Любовта. Условието за приемане на Мъдростта е чистотата на тялото и духа. По пътя на Мъдростта - на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция. Истината - като проява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия.
Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е приложил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления.
По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов.
В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); духовния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "светове"). Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка. На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви. От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близки и социалната среда. Това е сферата на духовния свят, където човек влиза в контакти с всички същества и затова следва да проучва законите на разумните отношения. И най-накрая, на трето място Новото учение има за задача да научи човека да мисли. И причината е в това, че като мисли, той влиза във връзка със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие. Понеже мисълта е колективен космически процес и същност, извършвайки мисловна дейност, човек се свързва с всички същества, които мислят. Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си.
Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за благоденствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духовния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Космос. Тъй като никой не живее за себе си. В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества.
От позициите на тези разсъждения Новото учение не бива да бъде оценявано като теоретична база за онези духовни движения и течения, които изучават космическите истини откъснати от настоящето, от физическия живот във владенията на материята. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния ни живот и да го обновим по пътя на Доброто. И затова имаме всички основания да заявим, че Новото учение - учението на ББ в съвременната епоха - е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, били те материалисти-
чески или идеалистически. То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре.
Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание? Както вече посочихме по-горе, знанието се основава върху постоянното. Ние търсим постоянното. Това вече е метафизически проблем.
Къде и в какво трябва да бъде постоянното, за да го открием и да го изучим, да го скрием в себе си и в крайна сметка да го предложим на всички останали? И какво е точно то? В същината на знанието - в съответствие с учението на ББ - се намират свързани две величини: Любовта и Красотата. За да опознаем нещо, ние трябва да го обичаме. Иначе ще останем безразлични и няма да можем да го опознаем. Ако приемем, че обичаме природата, защото е изпълнена с живот във всичките си форми, ние ще потърсим и ще намерим в нея красотата, която ще ни направи по-добри и по-мъдри. За Учителя П. Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната среда, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страданията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, егоизма, страха, равнодушието. Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и създавайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя черта и да работи за усъвършенстването й. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора и т. н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека. Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценностите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: "Това ти е достатъчно!" Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." - Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата" (Учителят П. Дънов). И така, знанието обхваща външното и вътрешното, повърхностното и дълбокото, привидното и истинското. И едното, и другото са предмет на узнаване, на намиране, но същественото е скритото. Природата работи със скритите неща. Ние питаме за тях с езика на мълчанието. В тишината на планината (буквално и преносно - като връх в духовните търсения на личността) тайните се откриват най-лесно и най-точно. Ала преди да узнае тайните, човек трябва да опознае себе си...
