Днешният ден бе дъждовен. Групата ученици се бяха събрали под хубавия навес и заградили своя Учител, слушаха неговите мъдри думи и тихия ромон на пролетния дъжд.
Ученикът: Веднъж Вие казахте, че хората си служат с два вида говор: мек и остър. Кой говор е за предпочитане?
Учителят: Естествено е всеки да каже, че предпочита мекия говор, но и в този случай има нещо много относително. Когато говорим някому отблизо, ще му говорим тихо, а тихият говор е сам по себе си мек. Но трябва ли да кажем нещо отдалеч, тогава тихият говор е неуместен. Говориш ли отблизо, употреби мекия говор, но казваш ли нещо отдалеко, употреби силния (острия) говор.
Понякога може да стане грешка в оценката на отношенията между хората, ако се съди по говора. Може да прецените като мек и нежен нечий говор, без той да е такъв, защото този, който ти говори, е духовно далече от теб. Други път някой остър говор може да ти се стори недружелюбен, но той само изглежда такъв, защото този, който ти говори, е духовно близо до теб.
Има хора, които ни обичат. Те са честни, откровени, истинни, мислят ни доброто и ни предупреждават за някои опасности. Този техен говор може да ни се види недружелюбен, което е грешка.
И в говора на природата има такива нюанси в силата и слабостта. Тази е причината, че някои поети оценяват природата като мека, нежна, гальовна, а друг път при други обстоятелства, я намират страшна.
Природата при всички случаи е безпогрешна и неизменна.
Ученикът: За всичките ли наши постъпки сме отговорни? Няма ли такива в живота ни, за които не отговаряме?
Учителят: Има много неща, които на пръв поглед ни се струват случайни, но в скрития и още непознат за човека разум на природата те са строго определени. Когато ралото на орача, който минава през някой мравуняк, развали мравуняка, за мравките е съвсем неизвестна причината за това бедствие. Само онзи, който оре, знае защо и как е станало това. Ако се съберат всички философи на този мравуняк и почнат да разискват по случката, те няма да дойдат до никакъв извод. Само разумният човек, който се е заел да оре, знае как да обясни това неочаквано явление.
И много случки в живота на хората, които не могат да се обяснят, имат свои разумни причини, известни само на висшите същества. Един ден в далечното бъдеще те ще станат ясни за всеки човек.
Не бързайте с вашите заключения дори и тогава, когато правите преценка кое е добро и кое - зло. В човешкия живот неминуемо има падения и ставания. Това е закон в растежа и на децата. Всяко падане има и своята добра страна. Веднъж един занаятчия, като тръгнал за работата си, подхлъзнал се и си изкълчил крака. Един негов приятел, който минавал наблизо, го взел, качил го на коня си, за да го заведе при някакъв лечител, който знаел да поправя изкълчено и счупено. Из пътя конят се подплашил от едни катунари, които дрънкали с тенекии, хукнал встрани от пътя и хвърлил на земята занаятчията с изкълчения крак. „Не ми ли стигаше първата беда - рекъл си той - та сега и втора?“ Когато обаче се опитал да стане, разбрал, че изкълченият крак се изправил.
Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте.
Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм.
Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория.
Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това?
Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието.
Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията.
Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта.
Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната относителност. Може ли да се конкретизират тези понятия?
Учителят: Доброто има между другото това преимущество пред злото, че може да се направи във всички светове. Престъпникът не може да направи зло в другия свят. Теренът за извършване на зло е само на физическия свят. Затова един добър човек е равен на хиляда зли хора. Ако хиляда зли хора направят хиляда злини, добрият човек с едно добро унищожава хилядата злини.
Силата на злото е в неговото количество, а силата на доброто е в неговата интензивност.
Ученикът: Какво трябва да бъде поведението на ученика, когато го обвинят в несправедливост?
Учителят: Ученикът и всеки умен и честен човек бива затварян в затвор само за истината. Позорно е за всекиго да отиде в затвора за пари. Ученикът трябва да каже: Само за истината мога да остана в затвора.
И когато бият някого за истината, нека да мълчи. Той не бива да се защищава, защото самата истина ще го защити. Онзи, който те е ударил за истината, след време сам ще дойде да ти се извини и ще ти стане приятел.
Духовните хора искат да прекарат живота си леко. Това е невъзможно. Ще знаете, че за всичко, което сте научили от духовната школа, сте отговорни. Знанието прави човека отговорен. С увеличаване на знанието ви расте вашата отговорност.
Ученикът: Този, който е тръгнал в духовния път и работи за своето съзнателно издигане, трябва ли да изостави другата си работа?
Учителят: Това би значело леност. Аз не искам да ангажирате всичкото си време за това, което ви говоря. То да влезе в състава на вашия живот и дейност. Никой не може да ви забрани да се занимавате с изкуство. Поезията и музиката не са земни неща. Те принадлежат на един по-висок свят.
Ученикът: Във Вашето слово се срещат мисли, че любовта и качествата, които придобива човек, трябва да станат действени. Нали Христос е казал, че свещта не се поставя на скрито, а трябва да свети.
Учителят: Това е тъй, но за да се осведомите по-добре за това, което питате, необходимо е да направя един по-щателен анализ върху екзекутивните качества на човека. Три от тия екзекутивни способности са: твърдост, смелост, изпълнителност. Това са трите съставки на волята. Графически и те могат да се изобразят със страните на равностранен триъгълник, ако те и трите имат еднаква абсолютна стойност.
Какъв вид има твърдостта у даден индивид. Ако разумът не е поставен в действие, такъв човек е упорит и нелогично своенравен. Той държи на своето мнение, без да е ясно защо прави това. Не отстъпва само заради „неотстъпването“.
Има също така упорита твърдост, която се отличава от посочената по това, че на този човек са засегнати личните чувства. Тази твърдост е продукт на себелюбие и култ към собствената личност.
На трето място твърдостта може да се прояви в човека, който защищава своите убеждения. Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност.
И така трите варианта на твърдостта са: физическа вродена, несъзнателна твърдост, на второ място чувствена (емоционална) твърдост и най-после идейна твърдост.
Предстои да разгледаме смелостта и нейните прояви и варианти. Смелият човек е високо морален образец. Неговата смелост не идва от принуждение, а от вътрешен подтик. Известно е, че качеството на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява. Един смел човек може да се втурне сред опасността, за да спаси някого, но със същата смелост друг може да направи поражение. И в двата случая подтикът идва от самия човек, от решението, което е взел той.
Има смели люде, които обаче не са достатъчно твърди. Смелостта е по-краткотрайна, дори мигновена проява, а твърдостта притежава продължителност. Както не винаги твърдият е смел, така и смелият не винаги е твърд. Твърдият може да чака затворен дълго време в една крепост. Смелият не винаги притежава това качество.
Една илюстрация за тези състояния може да бъде и някакъв пример от природата. Водата, която слиза от високата планина по някакъв наклон или улей, има голям ефект, но тя не проявява своя смелост, защото тя е принудена да направи това поради земната гравитация. И онази вода, която се изкачва нагоре поради някакво налягане, също не проявява смелост, тъй като външни сили я принуждават да прави това.
Смелият човек черпи сили и подтик от себе си. Той обаче не винаги е деен и изпълнителен. За да изяви своята смелост, той трябва да има убеждение и разум.
Човек трябва да бъде смел, но да знае защо. Нека бъде и твърд, но да знае защо. Същото се отнася и за изпълнителността. Следователно и смелостта, и твърдостта, и изпълнителността трябва да бъдат в услуга на едно убеждение, на една идейност.
Описаните по-горе сили или качества имат своето място и значение във физическия свят. Всяко същество, което слиза на земята, трябва да се въоръжи с тях.
При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално.
Всички състояния у човека се отразяват на неговото физическо естество. Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно огледало на тези състояния. В продължение на 180 дни, през които ноктите се сменят, всичко се хроникира върху тях. За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден.
Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото?
Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх.
Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливият умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страхливият е като заек, който бяга от сянката си.
В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие.
Човек може да знае много закони, но тези закони ще имат за него сила, когато направи с тях един малък опит.
Един пример: може у вас да се породи обезсърчение. Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън. Вие не сте я родили. Човешкият мозък е градина, в която всеки може да посади един плевел. Изхвърлете го! Не се поддавайте на външни внушения. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после природата, след нея - всички добри хора, а най-после себе си.
