Един от най-богатите извори на знанието, които има човек, е природата. Потребно е обаче да видим разума, вложен в тази природа. Това е най-ценното, защото не природата, която можем да разглеждаме външно като туристи, а целесъобразността и законите в нея възпитават човека и го подсещат, че светът, в който живеем, се управлява от разума и всемогъществото на един Универсален Творчески Дух. Истината, която всеки търси по най-различни пътища, не се дава на готово като щампа или като хапка, която майката слага в устата на гладното дете, а се дири и открива самостоятелно. Истината не лежи пред нас като готов извод. Тя е скрита в процесите, от които трябва да се изтръгне. Затова на човека са дадени очи, уши и всички останали сетива, затова му е даден разум и интуиция, за да дойде сам до тази истина. Знае се от опит, че колкото по-дълбоко и по-съзнателно прониква човек в природата, толкова е по-близо до истината.
Но природата е необятна, ще каже всеки. Как да я обхванем? Да, тя с необятна, но за тебе в даден момент е важно онова късче от нея, с което влизаш в съприкосновение. В това късче от природата е скрито онова, което е потребно за твоето развитие. За пример на земята има много вода, но за тебе е от значение тази вода, която сега държиш в шепите си и с която утоляваш своята жажда. И въздухът, който вдишваш и издишваш, е по-важен за тебе, отколкото целият въздушен океан.
За пример наблюдателният и разумен ученик ще установи, че онзи човек, който има хармоничен умствен и емоционален живот, има и правилно дишане. Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от периферията към центъра на живота. Теченията пък на мисълта са обратни от центъра към периферията. Това значи, че желанията се възприемат, а мислите се изпращат. С други думи, чувствата и желанията са вдишване, а мислите издишване.
Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гледище много важен процес. Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съзнателно. Кислородът на въздуха пречиства кръвта, но успоредно с това пречиства и нашите желания. Това е една истина, макар още неприета от официалната наука. При издишването пък ние прочистваме нашата мисъл. Ако някой човек успее да направи дишането си съзнателен процес, той е разрешил голяма част от своите задачи.
Защо е полезно и необходимо да изучаваме природата? Тъкмо в природата ние откриваме законите за живота и мъдростта на Създателя. Ние свободно можем да се доверим на нея, тъй като сме част от нейното единство. По-горе взехме като пример дишането. Сам по себе си този процес е физико-химичен. физическото е това, че белите дробове и входовете към тях действуват като помпа. Но влезе ли въздухът в тях, започва обмяна на химическите вещества - приемането на кислорода и изхвърлянето на въгледвуокиса. Дотук свършва физическото проникване в процеса на дишането, но по-нататък оня процес, при който става освобождаване на нашите чувства и мисли, не е проучен и, макар че е факт в живота, не се приема като установено научно знание.
За семплата материалистическа философия, създадена да улеснява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химическите реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единство. Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм.
В недостатъчната подготовка на днешния свят, в ограничените рамки на съвременното знание наблюдаваните явления в природата се тълкуват едностранно и неправилно. Ще настъпи обаче ден, когато тези явления ще се обединят в едно цяло. Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение. Същите тези факти тогава ще придобият съвсем друг облик. В това време науката и истините за живота ще бъдат едно и също нещо. Както днес човекът не може да се познае поотделно от работата на анатома, физиолога, хистолога, нито пък само от психолога, а от всички заедно, така и до Истината в живата природа не може да се иде само по отделните пътеки на различните научни дисциплини, а като се съберат в едно постиженията на всички тези науки. Така бъдещият човек ще тръгне към опознаване на света.
Ако един човек с ограничени възможности да задълбочава в големите проблеми на живота - човек, лишен от усета за по-горни и недостъпни за него измерения, създаде една философия, тя с много малко ще надхвърли ръста на животинския живот. Редно ли е тогава такава „философска система“ да стане ръководно и задължително начало за всички хора?
Живата разумна природа не позволява никому да нарушава нейните закони. Щом е истина това, че всичко, което се съдържа във вселената, го има и у човека, тогава направляващата сила, която бди за изпълнение на законите в „големия свят“, ще бди и за правилното им изпълнение в „малкия свят“. Яви ли се някакво нарушение на тези закони, задачата на човека е да ги възстанови. Възстановителната сила в такъв случай се явява молитвата. Молитвата е апел на душата към разумния свят да изпрати майстори, които да поправят дефектите на нашата „инсталация“. Не се ли поправят тези дефекти, появяват се болестите. Щом понякога боледувате, не питайте за причината, но проверете състоянието на вашите мисли и чувства. Как може човек да бъде добре, щом таи в себе си отрицателни мисли и чувства. Те са като ръждата, която яде желязото.
Но, аз да съм добре! Какво друго ме интересува - говори невежият, този, който не знае законите на единството. Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре. Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки.
Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство.
Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби.
Учете се от живата природа - казва Учителят. Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни.
