Цветана Ганчева

Цветана Ганчева работи известно време като есперантист в Централното ръководство на Българския есперантски съюз и отговаря за Варненска област. Тя често ходи в командировки, има дар слово и е оправна в работата си. Отива в Шумен при местния отговорник Петко Петков, лесоинженер, роден в Русе. С него свършват много работа, като създават дружество в Провадия и укрепват останалите в областта. Разхождат се по Шуменското плато в хубав слънчев ден и разглеждат историческите паметници там. След това отиват в квартирата му. Там той се преобразява, лицето му светва и започва да говори за характера и живота й, като описва подробно всичко. Казва й, че е вегетарианец. Правят среща с ръководството на областта, на която Цветана отговаря на всичките им въпроси и така подготвя условия да се проведе есперантският конгрес в Шумен. Често Петко идва в София и дава на Цветана една беседа на Учителя. Тя я чете, но нищо не разбира, особено от упражнението, което е дадено в началото. При друга среща Петко я пита дали е разбрала беседата. Тя се амбицира и я чете девет пъти безуспешно. В същото време се кара непрекъснато със съпруга си. Вечерта той ляга и заспива, а Цветана омъчнена продължила да чете за десети път беседата. Към 23 ч. й става лошо, схващат се ръцете, краката и гърлото. Не може да извика за помощ, но очите й следят написаното в беседата, което се оказва, че се отнася за нейния случай. Казва се: „Когато двама - мъж и жена — се скарат много, по-чувствителния от тях се схваща и може да си замине. Единственият начин да си помогне е да се обърне към Бога и да каже три пъти: „Господи, помогни ми да изляза от това трудно положение." Тя казва три пъти мислено формулата и след няколко минути започват да се отпускат ръцете, краката и гърлото. Чувства прилив на сили в тялото си и се изправя. Благодари за чудното си спасение. Умът й се отваря и тя започва да разбира добре беседата. Прочита я докрай и остава възхитена от дълбоката и всеобхватна мисъл на Учителя. Впоследствие разбира всички беседи, които чете, стават й близки, познати. Омъжва се малката й дъщеря Димитрина и отива да живее в квартал „Люлин". Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха. Както се любува на красотата, най-високият връх се разтваря на две и от него излиза голямо бяло кълбо, което започва да се върти бързо около върха. За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята. Цветана вижда, че всичко й е познато. Повтаря се картината от съня й. Вижда пътеката за Езерото на Чистотата и бързо тръгва по нея, като изоставя назад приятелите си. Излиза на поляната, на която играем паневритмия, и вижда трите върха от съня си: Харамията, Езерният връх и връх Острец, от които излязло бялото кълбо с образа на Учителя. Тя благодари на Бога, на Учителя за любовта, която проявяват към нея и семейството й. Прекарва чудесно сред братската среда на Рила.

През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода. Да отвори с лъжица или нож зъбите на дъщеря си, която е в безсъзнание и да сипва от отварата." След три дни пилорът се отваря. Тя чувства глад и започва да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди хранене пие по половин литър отвара от червен кантарион. След 10-ия ден отива на работа. Няколко месеца след това продължава да пие от билката.

(От 6.5 Лекуване на хора)