Влад Пашов

Друг типичен представител от братството е Влад Пашов, роден на 11 септември 1902 г. Баща му загива във войната. Цар Борис посещава голямото им семейство и нарежда да им направят къща, като дава голяма сума на майка му, а децата изпраща в пансион за сираци. Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно. В този момент той чува тих глас отвътре: „Хвърли оръжието! Дай път на колата!" Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата. Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и Влад познава гласа - същия, който му проговаря отвътре при срещата с царя. Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател.Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш?" След това го пуска да си отиде свободно. Под влиянието на Боян Боев — негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите. Тази дейност продължава почти до края на живота му. През неговите ръце минават почти всички беседи, печатани по времето на Учителя и след неговото заминаване. Влад Пашов е тих, скромен и образован брат. Постоянната работа със Словото създава условия да направи много извадки от беседите на Учителя. Владее отлично стенография и записва всички беседи, на които присъства. Той е отличен астролог и издава пръв в България астрология. След закриване на братската печатница той постоянно се занимава със Словото. Изнася лекции и посещава много градове в провинцията. Макар че му правят шест обиска и му взимат беседите, той продължава да работи и разнася идеите на Учителя. Влад е голям любител на планината и редовно посещава Витоша — Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България. Почива на 4.02.1974 г. в София.