Развитието на теософското движение в света

В началото на века Ани Безант, основателка на теософското общество, среща едно младо светло момче, на име Кришнамурти (Алциона), родено на 25 май 1895 г. в Индия, за когото й внушават интуитивно, че той подготвя физическото си тяло, за да се всели в него Мировият Учител Христос, който ще ръководи съдбините на човечеството. Теософите, както и почти всички други окултни общества, знаят, че Христовият дух ще дойде на Земята да се изяви, и усилено търсят човека, чрез когото ще се прояви, и страната, в която ще работи. На 24 декември 1925 г. в седалището на теософското общество „Адиар" в Индия в присъствието на поканени членове на ордена провъзгласяват Кришнамурти за учител на обществото. Теософите подемат активна кампания и всяка година през август правят годишни срещи на членовете на ордена с Кришнамурти, които продължават по няколко дни, в околностите на град Оомен — Холандия, в имението на замъка Ерде. Всяка година броят на съмишлениците на ордена се увеличава и достига няколко хиляди. Кришнамурти изнася лекции и беседи и ръководи лично тези срещи. През 1929 г. теософите свикват световен събор на ордена с цел да провъзгласят Кришнамурти за миров учител, в когото се е вселил Духът на Христос. През последните четири години, в които Кришнамурти е учител на ордена, той преживява голяма душевна борба, терзания и прекарва в дълги размишления. Под тайния натиск на английското разузнаване, което иска да увековечи своята колониална политика в Индия, то съдейства активно да се издигне младият индус Кришнамурти за миров учител. На конгреса присъстват представители на теософските общества от целия свят.

В беседата „Стана плът", номер 31 от осма серия на поредицата „Сила и живот", държана от Учителя на 13 юни 1926 г. в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата Култура, когато Словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: Син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Де може Христос днес да подслони своята глава? В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа.

Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер. Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора. Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" — разказва му подробно за поведението си при Учителя и братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва подробно за Учителя и братството и тя охотно отговаря на всички въпроси. В същото време на конгреса присъства и един наш брат теософ — Атанас Димитров, който поради липса на средства отива с велосипед за 40 дена до Холандия и пристига пръв в замъка Ерде. Той знае няколко западни езика и понеже е много интелигентен, му дават средства да купува храна и го назначават главен домакин и организатор на конгреса. Атанас посреща и настанява всички делегати, в това число и Кришнамурти. Всяка сутрин той излиза рано и се разхожда в градината, където редовно се среща с Кришнамурти. Те провеждат много разговори, в които Атанас му говори за Учителя и братството в България. Така Кришнамурти е осведомен едновременно от двама души за Учителя и мисията му и след като прочита писмото, си прави съответни заключения.

Конгресът започва тържествено и всички теософи с трепет очакват момента, когато ще обявят Кришнамурти за Велик Учител. На конгреса като представител от България присъства председателят на теософското дружество — Софрони Ников, който по-късно подробно разказва за случилото се на конгреса на Георги Куртев при едно едно посещение на братската градина в Айтос. На третия ден на конгреса Кришнамурти застава на трибуната и произнася реч, в която между другото казва: „Вие очаквате Мировия Учител и вярвате, че този Миров Учител съм аз. Това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си, за да се освободя от тях. Истина е, че времето за Мировия Учител вече е дошло и той е на Земята във физическо тяло, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България и неговото име е Петър Дънов." Той обяснява на конгреса, че е разговарял с двама делегати — Атанас и Магдалена, и след като е прочел писмото, което Учителя му изпраща, е разбрал истината кой е Великият Учител. Виждайки голямото смущение, което предизвиква неговото изказване, той добавя: „Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас."

Всички делегати са смутени — остават като гръмнати. Те мислят, че Кришнамурти е обсебен от някакъв дух, но той твърдо отстоявад това, което казва при откриването на конгреса. Решава да разпусне „Ордена на звездата". На 3 август 1929 г. Кришнамурти държи последната си реч, с която обяснява на съмишлениците си защо разформирова ордена. „Тази сутрин ще се занимаем с разтурването на „Ордена на звездата". Мнозина ще се възрадват от това, но ще има и такива, които ще се опечалят. Аз поддържам, че истината е една страна, към която не води никакъв път, никаква религия, никаква секта. Това е моето становище и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Ясно е, че истината не може да бъде организирана. Човек се самоизмамва, като мисли, че организацията ще го доведе до истината. Ето това е първата причина, поради която „Орденът на звездата" трябва да бъде разтурен. Повтарям, няма организация, която да води човека към духовното." След тази реч на Кришнамурти конгресът е разпуснат и всички делегати заминават по родните си места. Кришнамурти има доблестта да каже истината пред целия конгрес и така пада една лъжа пред лицето на Бога. Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на братството, както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер. Нейното нахалство стига своя краен предел, когато иска от Учителя един милион лева, за да отиде да живее в чужбина. Учителя много строго й казва, че не разполага с такива средства. Три дена след този епизод Магдалена си заминава от този свят. Братството изгубва този проводник за изтичане на злото, тъй като тя е огледало на настроенията на много хора от света и на някои приятели на братството.