Днес е четвъртък и ние имаме за цел да се заредим с нови сили за работа. Беше четири часа сутринта, когато пред салона се чуха стъпки и силуетът на една стройна жена се открои в бледата светлина, която идваше от стаята на Учителя. Жената носеше раница на гърба и облекло, което бе изпитало суровия планински климат. Тя се загледа към осветения прозорец. Миг след това на балкона се появи Учителя. - Само Божията Любов е любов - каза тя и вдигна ръка за поздрав.
Учителя отговори на поздрава и запита: - Къде са другите братя и сестри? - Скоро ще дойдат - отвърна тя - отдавна са будни и прозорците им светят.
Учителя запали голямата външна лампа и освети пространството пред братския дом. През тази зима все още не сме ходили на планината и ето че днес ще бъдем през целия ден на Витоша на разходка с Учителя. Пред салона бе настанало оживление. Пристигналите, които бяха образували внушителна група, разговаряха оживено, но тихо. Някои от тях проверяваха съдържанието на раниците си. Скоро дойде и Учителя - с раница и термос, който даде на една сестра. - Всички тука ли са? - запита той.
След като получи положителен отговор, Учителя прегледа състоянието на облеклото ни и явно остана доволен. Веднаж той каза: „Когато тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха и три ябълки. Това ми е достатъчно. После, като стигнем на определеното място, сам ще си накладя огъня, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си и сам ще я изпера, няма да чакам помощ от никого. Най-добрият майстор съм аз. Най-после ще пия и от елексира на новия живот -топлата вода."
Едни, след като го поздравиха, изчакаха, за да го последват.Някои обаче побързаха да тръгнат напред.
Онези, които вървяха редом с Учителя, даваха възможност и на други да дойдат при него. Като съблюдавахме известен ред, всеки можеше да участва в общите разговори, при които получавахме много полезни знания и взаимно се опознавахме. По време на екскурзиите в планината, никой не се лишаваше от възможността да беседва с Учителя.
Една сестра сподели: - Откакто започнах да ставам рано, животът ми коренно се измени. Преди ставах в осем или в девет часа и още от сутринта се чувствах изморена, нямах желание да работя. Сега ставам преди изгрева на слънцето, за да отида на „Изгрева", правя гимнастическите упражнения и през целия ден съм бодра.
Интересно и поучително беше да се чуе от устата на новодошлия в Братството как приема новата култура на живот и взаимоотношения, затова я запитахме: - А как постигна това, отначало не ти ли беше трудно? - Да, но вече не бях сама и имаше за какво да се боря. Всичко започна, когато научих за благотворното влияние на утринните слънчеви лъчи.
След това с усилията, които правех, за да превъзмогна слабостта си, развих волята си и открих, че имам по-големи възможности. Веднаж Учителя каза: „Определи си преди лягане часа, в който искаш да станеш."
Докато водехме този разговор, неусетно бяхме минали през боровата гора и вече крачехме по пътя за село Симеоново. Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи.
Пристигнахме навреме, за да видим един великолепен изгрев. Слънцето показа за миг своя вестител и изпрати първия си лъч, който избликна от брилянтен фокус. После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас. След това бавно потегли по небесния си път. Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос. Тогава някъде отвъд долавяш зрящата виделина на вечността.
Тревите около нас се раздвижиха и шепотът на листата в близката гора стана по-осезаем. Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески.
Учителя спря, отправи поглед в далечината на изток и каза: „ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда. Тази бързина е непонятна за вас. Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем."
Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно. - А ние колко бавно пъплим по този път! - пошегува се една сестра. - Да видим - каза Учителя и извади часовника си - В колко часа тръгнахме? - В четири часа и пет минути. - Сега е пет часа и тридесет и пет минути. Можем да пресметнем с каква бързина сме се движили.
*
- Три минути почивка - каза Учителя, когато изкачихме първата стръмнина и поехме по един по-равен участък на горската пътека.
Докато дочака онези, които вървяха зад него, минутите изтекоха. - Ритмично ходене! - каза Учителя и ни поведе нагоре със своя обичаен ритъм, сега обаче значително по-изразен.
Учителя ходи винаги ритмично с много лека и пластична стъпка. Сега той ни напомни значението на ритмичното ходене, макар че вече знаехме как е най-правилно да вървим в планината, „за да не се харчи много енергия".
Без особени усилия стигнахме до поляната под сипея, където направихме обичайната си почивка. Тук Учителя пи чай. Някои ученици съобщиха резултатите от изчисленията, които бяха направили пътьом. Учителя остана много доволен от изчисленията.
Следващата почивка направихме пред гъстите лещаци. Тук Учителя се отклони от пътеката, за да се преоблече. Той ни съветваше да се изпотяваме и често да се преобличаме по време на екскурзиите ни в планината, за да дишаме по-добре и през порите на тялото. Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат".
*
Когато пристигнахме на Ел Шадай, там имаше вече доста хора. Чайниците на огнището вряха. Учителя пи чай, след което пак се преоблече, „за да не се върне обратно в тялото отровата, която вече е излязла чрез потта".
Ние се присъединихме към онези, които бяха дошли на Бивака и вече закусваха. Учителя седна редом с нас пред малка импровизирана масичка. Разговорите утихнаха, цялото внимание бе насочено към него, когато той ни поздрави с думите: - Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време.
В този момент пристигна още една група от приятели. Те целунаха ръка на Учителя и започнаха да споделят сутрешните си вълнения: кога са тръгнали, какво са видяли из пътя и пр. Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше китарата си. Едни пожелаха да правим упражнения, но брат Симеон закачливо подхвърли: - И ще пеем!
Учителя одобри и едната, и другата идея. Брат Симеон, който вече държеше в ръка цигулката си, попита: - Учителю, коя песен да изпеем? - Която обичате. - Всички са много хубави. - Моля вие кажете! - Изпейте „Давай, давай".
Цигуларят подхвана мелодията и в простора над Ел Шадай се понесе призивът: „Давай, давай!" След като изпяхме песента, Учителя каза: - Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има въздействие. Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в душата. Например, за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате.
Една девойка, студентка в музикалната академия, която силно желаеше да развие своя глас, запита: - Учителю, как певецът може да подобри и запази гласа си? - За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви низши, отрицателни мисли, чувства и постъпки.
Въпросите ставаха все по-интересни: - Вие казахте, че музиката лекува. Как става това? - Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, той заболява. И когато пак се повишат трептенията му, той оздравява. За това има много методи, един от които е музиката.
- И паневритмията лекува, нали Учителю? - се обадиха някои от онези, които очакваха с нетърпение началото на паневритмичните упражнения.
Няколко минути по-късно отидохме на поляната, за да влезем в живия кръг на паневритмията. Мелодията на „Първият ден на пролетта" завъртя кръга, който вече нямаше граници, но се разшири, за да отиде далече в простора над високите планински върхове.
Обяд на Ел Шадай
Ако погледнете от птичи поглед поляната пред скалите на Ел Шадай, ще видите странна картина -един голям кръг от хора, насядали по тревата в малки групи около импровизирана трапеза. Всеки е извадил от раницата си своеобразни ястия, за да ги сподели с насядалите в кръга. Така разполагаме с богата и разнообразна храна за нашия общ обяд.
Учителя е сред нас като добър баща, който се радва на децата си. Те пък гледат да му услужат, за да му е удобно във всяко отношение; едни му предлагат кафе, други плодове. Той приема благосклонно всяка услуга, за да ни достави радост. Лицето му, косата, дрехите - всичко в него излъчва любов и предразполага към естествена близост и лекота при общуването. Една сестра запита: - Учителю, тази сутрин ни казахте да се радваме, че сме се родили в този век, който е изходна точка на едно ново време. Какво е това време, с какво ще се ознаменува?
Мнозина наоколо също пожелаха да чуят повече по този въпрос. Усмихнат, но съсредоточен в своята дълбока същност, Учителя отговори: — В света ще дойдат две същества — една девойка и един момък. Девойката със своята чистота ще разкрие тайната на страданието, а момъкът със своята светлина ще разкрие смисъла на живота. Единственото нещо, което отсега нататък ще живее, това е Братството. То ще владее над всичко. Който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на новото царство на земята.
Само това да беше казал Учителя днес, на този общ обяд, щеше да бъде достатъчно. Каква огромна, но и прекрасна работа ни предстои занапред - да приготвим в себе си условията за тази чиста девойка и за този светъл момък.
Учителя ни запозна и с други теми, със задачите, които трябва да решава човекът днес и по-специално ние, като ученици в школата на новата култура. Същевременно той отговори на много въпроси, за които бе дошъл благоприятният час на това място.
Една сестра се обърна към Учителя: - Учителю, вие постоянно ни говорите за Бога, за Любовта, но ние все още не ги разбираме. - Вие трябва да обърнете погледа си към разумната природа, към живота и към всички форми, да можете да се домогнете до Божественото в тях. Само така ще се домогнете до духа на нещата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите от отрицателните мисли и чувства, от мъчнотиите и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение с Първата причина.
Интересът към поясненията растеше, но същевременно разпалваше желанието у всеки да получи отговор на вълнуващия го въпрос. Затова въпросите следваха един след друг. Но ето, че сега някой желае да научи нещо повече по един много съществен теоретичен въпрос: - Учителю, кажете ни нещо за трите свята!
След малка пауза, която естествено се налагаше, ние получихме следното кратко, но много съдържателно обяснение за това, какво представляват трите свята - физическият, духовният и Божественият: — Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отноиение към чувствата, а Божественият свят - към мислите. Или физическият свят работи с елементите на материята, духовният - с елементите на чувствата, а Божественият — с елементите на мислите.
В този момент към групата около Учителя се присъедини една сестра в чудесно настроение и, като се заслуша в разговора, каза: - Каква ли ще бъде бъдещата музика! Вие казахте, че в челото на човека има едно пиано с 25 000 клавиша.
Учителя се усмихна и сигурно щеше да ни каже нещо много интересно за бъдещата музика. В този момент обаче онези, които трябваше по-рано да се приберат, деликатно загатнаха, че е време да тръгваме, като поискаха да узнаят колко е часът.
Учителя не закъсня да ни подкани: - Може да се приготовлявате, рекох.
Не ни оставаше друго, освен да сложим раниците на гръб и да потеглим за „Изгрева". Елате с нас на екскурзия, за да видите как Учителя се завръща на „Изгрева". Онези, които са намерили смисъла на живота си в Учението, го очакват.
- Добре дошъл, Учителю! - ще каже някой. - Хубаво ли беше времето? - ще запита друг. - Благодаря, хубаво беше - отговаря Учителя. И всички искат да го поздравят, да му целунат ръка и да получат подаръх от днешния празник - сила от планината.
Ангелската картофена супа побърза да ни покани в малкия салон, където празничният ден на волята завърши в сърдечна и топла атмосфера.
