Жадуват хора тук и в мрак живеят, живота си превърнали са в ад. В пустиня огнена се лутат и стенат, и проклинат... Не виждат ли или нехаят, че извор блика чист наблизо. Водите си в дар раздава И свише се в живота влива. А те мълчат и бавно съхнат -бедата си в извора съзират. Засипват го с пръст и кал... А той струи, живот им дава.
Август
Днес аз съм майката, която трябва да се погрижи за над стотина деца, които трябва да се почувствуват свободни на планината. Това се изисква от живота на групата - дошъл е моят ред да се погрижа за обяда.
Ето ни няколко сестри и братя на работа около казана, приготовляваме обяда за всички в лагера. Разбърквам ястието с големата лъжица или подклаждам огъня. А в това време по пътя за Махабур като наниз от мъниста се извива колоната на братството. Като скъпоценен камък в този наниз се откроява фигурата на Учителя.
Въображението ми рисува движенията на гимнастическите упражнения, които ще се изпълнят на поляната над Махабур. Мислено се пренасям там и изпитвам истинска наслада, че ще взема и аз участие в изпълнението на упражненията и паневритмията. Дробовете ми се изпълват със свеж въздух, слънчеви лъчи привлича всеки хармоничен жест.
Много дни ще минат, преди пак да заема тази свята длъжност и отново да бъда майка на децата на космичната обич в братството. Защото наред с братското и сестринското, което из ден в ден завладява все повече сърца, в школата на планината чрез живот за цялото ние развиваме и майчинското чувство. Ето един нов метод за нов начин на живот, който ни даде Учителя.
