И днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на чудната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Живата картина растеше в багри и хубост. Най-разнообразни тонове се сплитаха в чудни воали, които очакваха
с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден.
Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка.
Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички. Делникът на деня приближаваше и изискваше дължимото от всички.
Ранобудните напуснаха красивата поляна. Те са готови да се молят, да се учат и работят с радост в днешния ден. И отсега се подготвят, за да участват в утрешния празник.
12 август, сряда, 8,20 часа сутринта
Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе.
Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока. Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила. Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях. Тъжно ни беше, че не можем да поздравим красивите езера и върхове, с които ни свързваха толкова радости, възторзи и песни. Мъглата проникна и в душите ни. Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.
Страшна ли е планината в мъгла? Може и да не е страшна, но защо ни обзеха тревога и смущение? Може би, защото в хубав и слънчев ден тук човек се чувства господар, докато гъстата мъгла го прави неспокоен и слаб.
Изведнаж, като из невиделица, в мъглата пред нас се появи езеро. Заплискаха вълни - бяхме при Махабур. Познавахме добре кристалните му води.
Изненадата ни беше голяма, но повече от всичко беше ясно, че сме объркали пътя. По пътя си през мъглата бяхме направили завой и два часа по-късно се връщахме там, откъдето бяхме тръгнали. Искрено се зарадвахме, че сме намерили нашия стар познат Махабур, който ни показа пътя, който трябваше да следваме. Благодарихме и продължихме пътя си в планината. Не бяхме отишли далече, когато се намерихме пред нова, още по вълнуваща изненада. На поляната пред езерото се натъкнахме на наши приятели, които правеха утринните си упражнения. Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със съжаление, но накрая смехът поправи всичко.
Учителя ни ободри и насърчи. „Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери!"
Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината. Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината. И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други.
*
14 октомври
(Общ окултен клас) В Любовта е животът, В Мъдростта е светлината, В Истината е свободата.
*
Да се весели духът ми и да се радва душата ми.
1932 г. (Година на майката на времето)
Низ от празници краси нашия живот. Настъпи Новата година. След радостния празник вечерта дойде едно прекрасно утро. В големия салон пред катедрата е оживено. Учителя и учениците около него се любуват на една картина, която радва окото с живите багри и нюансите им в природата.
Радостта е пълна. Присъствието на Учителя в реалността на нашия живот е силно, като реалността на безсмъртието, в което душата е свободна. Наближава 9 часа. Някой предложи утринна закуска на открито. Салонът бързо се опразва. Вън се поставят красиво наредени маси с изобилен кипящ чай. При изобилието на трапезата, с много радост и песни, празникът ни продължи до обяд.
След обяд на същия ден Жадната душа не се насища на красотата. Тя я търси непрестанно. Не показва ли това, че душата копнее за своя дом? В 3 часа група сестри отново потърсихме Учителя. Намерихме го в „парахода" с друга група братя и сестри. Дали обстановката тук е празнична или празничното настроение се дължи на присъствието на Учителя? Всеки би могъл да надникне и в един такъв момент да провери това сам.
*
Празникът продължи. Върнахме се в салона и насядахме, кой където намери място. Учителя говори, а ние, учениците, го слушаме захласнати. След няколко минути пристигнаха двама братя с цигулките си. Решили бяха да дадат концерт на Учителя. Техният концерт завърши с обща песен. В тази хубава обстановка днес се роди новата ни песен „ Сила, живот, здраве".
Беседите са все по-интересни, все по-ценни и по-богати. Божественото слово блика от извора и изпълва с Любов всяка душа, окриля умовете и прави живота прекрасен и мил. А аз съм тъжна! Наистина очудващо е, че човек не познава своето естество!
Редуват се празници, все по-прекрасни, слънчеви и богати. Идват ни гости, посещават ни нови хора, жадни да видят Учителя, да чуят Словото му и да наситят умовете и сърцата си със светлина и вяра за живот. Защото Учителя и Словото носят живот. Затова и първите отпечатани беседи са озаглавени „Сила и живот". Учителя рисува и оживотворява новия човек, мислещ и любещ, трудолюбив и добър. С магията на Словото той внася в душата му добродетели, извайва го пред удивените ни очи, влива ново знание и сила във всеки негов уд и във всяка негова клетка. И затова, когато новият човек стъпи здраво на земята и се роди за небесните селения, ще благодари, че Бог е работил върху него чрез ръцете на Велик Майстор.
През двадесетия век сред нас дойде Учителя, Благословен светия на Бога, да работи за идването на новата култура на Любовта, за една епоха, когато на земята ще живеят хора от нов тип и ще се нарекат синове Божии.
7 януари
Нова песен: „Сила, живот, здраве"
*
„Когато някой страда, по-хубави стават беседите".
19 януари, Изгрев
Красив и разнообразен е нашият живот. Планина от злато да дадат на човека пак няма да се зарадва с онази чиста и невинна радост, с която Бог е дарил децата.
Току-що сме се завърнали от прекрасна зимна екскурзия и Савка чука на вратата - предлага на сестричките си картофена чорбица. Трогнати от детската прямота на обноските й, бързо забравяме леката умора. Чорбицата ли беше причина за това или сестринското чувство!? Колко красив и вълнуващ е нашият живот!
*
Учителя всеки ден е нов. Затова и в негово присъствие животът всеки ден ни носи нещо ново. И не само всеки ден, но и всеки час стават осезаеми промени. Той е нов и всяка минута. Всеки път, когато човек види Учителя, отглас на нещо далечно, познато само на душата, ще трепне в него. Завладява го новото, изненадващо хубавото, което той е приготвил. Когато е нова музика, тя пленява и възторгва всички слушатели. Особено силно е преживяването в свещените дни.
Първият ден на пролетта...
Не може да се опише опиянението от музиката, не може с думи да се изкаже радостта от упражнението. Истински празник. То, около Учителя, е всякога празник. Но понякога...
Май
Съкровищницата на нашия Учител е неизчерпаема. След хубавите празници, които имахме всяка сутрин на полянката, той устрои тържества. Чудна музика се разля от вдъхновения оркестър на нашите братя и събуди в душите ни нови сили.
Гледката от кръговете на паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове.
Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете - по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувствуваха по-нежно. Братството се утвърждаваше в нас и между нас.
Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет.
3 юли, неделя
Моят обичан и незабравим брат Петър-Асен, нашият брат, загуби физическото си тяло.
Господи! Велики Господи! Учителю благи! Приеми го в най-красивия от Твоите светове и му бъди пазител и покровител, единствен Учител и Баща, сега и всякога и през всичките векове. И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност. Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело.
Амин.
*
Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб! Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата". Аз съм вече на скарата. Нека! Да бъде Твоята воля, Господи. Учителю благи! Сега съм вече безрезервно предадена, в Твоите ръце съм. Те са любящите ръце, които ме разпръснаха на милиони частици и ме събраха отново. Та да ме ваеш и водиш в Новия път!
*
При Учителя всичко се живее едновременно - и скръб, и радост. Човек скърби за всичко, което изоставя, и за всичко, в което напредва, се радва. А то е едновременно.
