НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

59) Обяснителни бележки

  Акордиране на човешката душа - т.3 - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ


1. Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“.

2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр. Велико Търново по протоколи на бр. Димитър Голов.

3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр. 183, кн. 9-10, стр. 238

4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один.

5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията.

6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция.

7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.

8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти. Тяхната организация, представена от английски и френски общества, е носител на Нобелова награда за мир за 1947 г.

9. Пуританство – религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 в., възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти” остатъците от идеите на католицизма както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика. Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията. То възниква по времето на управлението на Елизабет І и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата.

10. Хугеноти – така са наричани френските протестанти в годините на Реформацията (16 в.), чиято вяра е била силно повлияна от Жан Калвин. В католическа Франция те са жестоко преследвани. Гоненията срещу хугенотите от Луи ХІV е станало причина за преселването на много от тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ.

11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на посвещение.

12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр. Хр.) – владетел на Древна Македония. Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му империята му се е простирала до Индия.

13. Великият океан – Тихият океан

14. Навуходоносор (605–562 г. пр. Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове.

15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“.

16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените.

17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство.

18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите.

19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора.

20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”.

21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.

22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г.

23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели.

24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“.

25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си.

26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918). Съдейства за обявяване на независимостта на страната. Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г.

27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството.

28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации.

29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.

30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи.

31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия.

32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год. На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война.

33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.

34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.

35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов. „Житно зърно“ се публикува до 1944 г. и е считано за официален орган на общество „Бяло Братство“ в България. Негов главен редактор е Георги Радев (1900–1940 г.) Членове на редакционния съвет са Г. Марков, М. Константинов и Добрин Гарвалов.

36. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 1., стр. 3.

37. Тивериадското море – Генисаретското езеро

38. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41.

39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове.

40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц.

41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др.

42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз.

43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията.

44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика.

45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп. „Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.)

46. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 4-5, стр. 90.

47. Язон – на гръцки език означава лечител.

48. Херакъл (гр.) – името му означава прославен чрез Хера.

49. Хеспериди (гр.) – името означава дъщери на Запада.

50. Лета (гр.) – името означава забрава.

51. Циклоп (гр.) – името означава кръглоок.

52. Стикс (гр.) – името означава отвратителната.

53. Светата чаша – Светият Граал

54. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 6-7, стр. 164; кн. 8-9, стр. 227.

55. Това и всяко следващо мото е цитат от Словото на Учителя.

56. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 3, стр. 76, и кн. 4, стр. 109; 1929 г., кн. 4, стр 106.

57. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 6, стр. 135.

58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението.

59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози. Платон защитава идеята за диалектиката.

60. Ханс Бендер – профeсор по психология от Фрайбургския университет. Той постулира съществуването на “висше пространство”, което допуска “свобода на движението по четири оси“ и обяснява преминаването на материя през материя.

61. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1925 г., кн. 1, стр. 19; кн. 4, стр. 107.

62. Виж “Die Geheimwissenschaet”, “Тайната наука” от д-р Р. Щайнер.

63. Виж ”Der Sensitive Mensch und sein verhalten zum Ode”, Райхенбах.

64. Например опитите на Райхенбах – вж. сп. „Всемирна летопис“, год ІІ , кн. 5. (бел. авт.)

65. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1931 г., кн. 1, стр. 19.

66. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1931 г., кн. 3, стр. 90.

67. Неоламаркизъм – направление в еволюционната теория, развито от Ламарк (1744–1829).

68. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 1, стр. 17.

69. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 2, стр. 66.

70. Густав Пагенщехер (1855–1942) – немски лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние.

71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46.

72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи. Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките. Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др.

73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88.

74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г.

75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели.

76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ. В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката.

77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението. Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния свят като средство за лечение. Допринася за развитие на автогенния тренинг, визуализацията, невро-лингвистичното програмиране, сугестологията и др. Най-известната му книга е „Съзнателно самовнушение”.

78. Общоевропейската война – става въпрос за Първата световна война (1914–1918)

79. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на звука във въздушна среда – 3.102 m/s.

80. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на светлината – 3.108 m/s.


  Акордиране на човешката душа - т.3 - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ

V1-ON