Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението и от трите сестри
Минаха години. За нас Паневритмията бе празник на душите ни.
Какви кръгове бяха тук, на "Изгрева", и на Седемте езера на Рила! Тогава
смятахме, че това ще трае вечно. Но ето, веднъж Учителят извика при себе
си една сестра. Казваше се Ярмила. По произход тя бе чехкиня, но бе
отраснала в София. Беше балерина и хореографка. Отива тя при Учителя, а
Той в присъствието на няколко сестри й нарежда: "Сестра, вие трябва да
оправите гимнастиките на Паневритмията". Учителят искаше да каже, че тя
трябваше да оправи упражненията, които се играеха неточно и невярно. "Но,
Учителю, аз едва ли ще мога!" "Ще можеш. Ще ти изпратим помощник за
това." Тези думи на Учителя останаха запечатани в главите ни. И тези думи
не са се изличили досега от съзнанието на онези, които ги бяха чули.
Учителят си замина. Минаха няколко години. Веднъж на Паневритмия стана
някакъв спор. Спряхме и се огледахме. Видяхме, че едните грешат, но и
другите грешат. Тези, които правеха забележка грешаха, но другите, които
бяха съветвани, също грешаха. Огледахме се, и се оказа, че всеки играе
Паневритмията така, както си я знае. А приятелите не я знаеха добре. Не
бяха я научили добре. Бяха изминали много, много години от времето, когато
всяко упражнение се изучаваше на поляната поотделно, в присъствието на
Учителя. По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят
онези пред него и играеше според тях. Оттам се дойде до разноезичието.
Тогава си спомнихме думите на Учителя, казани на Ярмила. Освен това през
1938 година беше излязла от печат голямата книга "Паневритмия". Но
упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани. Бяха
описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава
по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим
брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се
предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията.
Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия. Това е
фактически Паневритмията на земята. Тогава аз, Мария Тодорова, извиках
Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем
тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да
оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше
хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат
да се опишат и дадат упражненията. Но се оказа, че и тя не ги знае добре.
Тогава ние ги показвахме - аз и Елена Андреева. Намерихме и една млада
сестра, която да ни бъде като манекен-модел и чрез нея се показваха
упражненията. Името й е Магдалена Иванова Петрова. Тя ги играе, а ние
седим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как
трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази
важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме
трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Във всяка
от нас остана по едно копие от текста, направен за обясненията на
упражненията. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне
всички упражнения, които ние играехме с Ярмила. На всяко упражнение ние
позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той
направи всичко може би към 80 пози. После той направи снимки, които бяха
номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма
работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя.
Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е
уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и
обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които
трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този
проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача,
оставена от Учителя - така, както трябва.
Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после,
след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия
отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на
съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд.
Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна
работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото
тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила.
Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която
живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена
извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение,
тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина
Бертоли. Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато
забеляза, че преводът не отговаря на оригинала. А тя знаеше френски
толкова, че да може сама да провери. Аз се възмутих и ядосах. Упрекнах
Елена. Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след
като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала
текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя
издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като
материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов.
Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й
направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски
французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато
се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това,
което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че
французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме
французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една
много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил
Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се
преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли
да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички
българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните
французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този
начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на
французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук
следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за
глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител
слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото
Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И
като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото
на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от
французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и
посегателство срещу Словото на Учителя. Не стига това, но и тук, на
"Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на
Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее
чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво
ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя?
Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте!........
