МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА

Според Учителя, Жената е лъч, отразен от Мистичния Център на Слънчевата Дева, която по своята същност носи вибрациите на Космичната Любов. От друга страна, Мъжът е изява на Слънчевия Син на Мъдростта.

Жената и Мъжът са инволюционни форми в света на множествеността и когато те завършат своето развитие, отново ще се завърнат към своите първоначални източници, чиито корени лежат в Космичното Единство.

Учителят дава принципите на отношенията между двете начала:

„ Съвременните хора трябва да изучат

двете страни на Любовта:

външната или мъжката, свързана със светлината,

и вътрешната или женската, свързана с топлината.

По този начин те ще разберат

защо съществуват противоречия в живота.

Който иска да изучава Мъдростта,

да придобива светлина и знание,

трябва да търси външни благоприятни условия.

Който иска да изучава Любовта,

да придобива топлина и мекота,

трябва да се излага на външни неблагоприятни условия,

на големи бури и страдания.

Който търси Любовта, трябва да може да издържа.

Мъжът е силен отвън, Жената - отвътре.

Ето защо хората се търсят един друг.

Любовта носи топлина, а Мъдростта - светлина.

Който има светлина в себе си,

той търси човек, у когото има топлина. И обратно.

Това е необходимо, защото

светлината не може да се разбере без топлина,

нито топлината — без светлина."

Това голямо знание, което ще хвърли обилно светлина върху правилните отношения между мъжа и жената, ще се разкрие през Шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса.

За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията.

Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност. При прераждането си, душите минават през изброените социологични форми, за да се усъвършенстват. В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява биологичната материя от деструктивните сили на процесите на разлагането.

Последните изследвания в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женските хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които се явяват като една редукция от по- горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по пътя на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в Разумната Природа.

По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главни линии се редуцират в две направления. Първото издига идеята за „преформацията", а второто - за „епигенезиса". Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда".

В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността.

Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда".

При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени". Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.

При тази нова постановка, обществените отношения и семейството ще минат в нова фаза, където, според Учителя:

„ ...ще изчезнат всички борби и недоразумения[/left]

и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени

за взаимно завладяване.

Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее.

Може ли обаче северното полукълбо да владее южното?

Понякога жената иска да владее мъжа.

Може ли южното полукълбо да владее северното ?

Нито северното полукълбо може да владее южното,

нито южното - северното.

Трябва да изчезне този стремеж за завладяване,

както у мъжа, така и у жената.

Благото идва от Космичния свят,

а не от жената или от мъжа.

Всеки трябва да бъде на своето място

и там да очаква благото, което му се пада".

Човечеството е пред една Нова епоха. Мирогледът на тази епоха ще измени неговия икономически и социален облик. Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. В основите на Новия свят ще залегнат нови отношения.

Съвременната наука се е добрала до огромен фактически материал относно анатомичното, биофизиологичното и отчасти до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване, в своето философско обяснение, почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност.

Без да излизаме от границите на нашата тема, ще изтъкнем, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават възможности за нейното развитие. Само едно космично виждане за Живота като Единство, би могло да намери диагонала между научните схващания на „преформацията" и „епигенезиса" по отношение на наследствеността.

Проникването на научната мисъл в света на ядрените частици, посредством електронния микроскоп, както и в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон с метапсихичните изследвания. В това се заключава философско-мистичното схващане на Космичния синтез. Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса

на човешкия мозък, който се е развил в епохите на различните човешки раси. Но, нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата"[1], за наследствените мутации и пермутации (предхождащите ги възможности).

Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването.

Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт.

Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение. Ние разглеждаме понятието „пол" в неговия Космичен смисъл. Там, където съществува Творческа изява, винаги е налице една поляризация - присъстват полюсите на плюса и на минуса. И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус. Самата проявена материя е свързана със собствената си минусова стойност - „антиматерията". В Макрокосмоса е също налице една полярност. Тези противоположности тласкат слънчевите системи в техните безкрайни траектории; те определят двата полюса на електрическата енергия: мъжкия - анода и женския - катода. Всички процеси в Живата Разумна Природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности.

Без електронната противоположност нямаше да съществува движение, не би имало творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършват в сложните психически комплекси.

Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайно малкото - микрокосмосът и безкрайно голямото - макрокосмосът.

------------
[1] „ Ортогенеза " - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.