Глава първа

ИДЕАЛИЗМЪТ И МАТЕРИАЛИЗМЪТ

В КОСМИЧНАТА СТЪЛБА НА РЕАЛНОСТТА

„Ако мислите, че животът

представлява само материалната част,

или че е изтъкан само от идеи,

тогава вие сте в грешка.

Ако под думите дух и материя

разбирате полюсите на живота,

който се изразява в две течения -

материализъм и идеализъм –

тогава вие сте на прав път.

Животът се изразява посредством полюсите:

дух и материя, мъж и жена и т.н." [1]

Учителят

ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА

Разлиствайки Историята на Философията от древността насам, през първите векове на Християнството, Средновековието, Ренесанса и достигайки до наши дни, ще констатираме, че философската мисъл е била обект на две противоположни тенденции: идеализъм и материализъм.

Материализмът като философско схващане има големи заслуги за развитието на позитивните и естествени науки. В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана реалност за модерната химия.

От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и е идеята за „духа", която противопоставят на „материята".

Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи:

Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.

Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът с напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството.

Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята.

В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност. Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзианието твори обективния свят - светът на материята и явленията.

Целта на настоящото изложение не е да полемизира с тези две философски школи, а да покаже, че нито материализмът, нито идеализмът са в състояние да дадат едно достоверно обяснение на съвременните духовни и материални проблеми.

Идеализмът оперира в орбитата на метафизичния свят, под знака на геоцентричното съзнание. Той не излиза от триизмерните координати. Материализмът, в широк смисъл на думата, изучава света единствено през призмата на сетивните усещания, които имат за обект света на формите и явленията.

В нашата епоха ни е трудно да допуснем едно ново схващане, без да му противопоставим друго. Това има смисъл само, ако се разкриват пътища, които позволяват да се изяви Истината. Според Учителя, задачата е да се помогне на човека да достигне до онази философска концепция, която ще му даде познание за истината за живота и смъртта, т.е. да има живо, практично приложение.

Следователно, необходимо е да сe създаде нов философски мироглед, който да изключва личните интереси и схващания на отделни социални слоеве и да гради своята доктрина само върху неизменните принципи на природата, валидни за всички епохи. Само върху такива начала трябва да се гради нова философия.

Новото в тази концепция е човешкият дух да схване света като живо, материално, духовно и неделимо цяло. Полярността в Живота е само необходимо условие за творческите процеси на Живата Разумна Природа. Новата философия трябва да се базира на Космичната Стълба на Реалността[2].

--------------------------
[1] виж „Космичната Стълба на Реалността" от „Новата култура през епохата на Водолей", стр.117, изд. „Алфиола", Варна, 1991г.
[2] Беседи, МОК, год. 9 (1929-30), т. I, „Служене, почит и обич", стр. 5