34 – то писмо
VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение)
88. Работата на Ученика. Когато се пробуди съзнанието на Ученика, той трябва да работи, както е описано това в първата глава на Битието. Там се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи." Това е работа на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: "Нищо няма да остане от старата Земя и старото Небе." Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда, и той ще увисне сам във въздуха. От неговата Земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение - от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на своя живот, изчезва и той се намира сам самичък, не знае какво да прави, в чудо се намира. И гласа на Господа няма да чува. И Той ще се скрие за него в този момент. За този час е казано в Писанието: "Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава Ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извика: "Елой, Елой, лама савахтани". Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на Ученика. Само по този начин Ученикът ще може да разбере реалността на живота.
Това е първият ден от живота на Ученика, онзи страшен, велик момент за Ученика - безмълвието. Никаква светлина няма да има около него, и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създател на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един Си Ти, Създател на всичко. Няма друг освен теб. Ако Ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалече някъде той ще чуе гласа Господен, Гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се сега за работа. Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя бе неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената Земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне над мен. И ако той е от избраните Ученици, като рече: Да бъде виделина, ще настане виделина.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече виделината ден, а тъмнината нарече нощ. Стана вечер, стана утро, ден първи. Денят ще започне с Доброто, а нощта със Злото. Този смесен живот на светлина и тъмнина ще се разлъчи: От една страна ще се яви светлина, която ще носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която ще носи злото в себе си. Така и Ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под "Виделина" разбираме великия стремеж в душата на Ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже виделина, да стане виделина. Това е първият ден на Ученика. А виделината и светлината носят в себе си и топлина.
"И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отделя земния живот, живота на човека, от Божествения живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, "Небе", а което е под твърдта - "Земя". И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
89. Като Ученици вие имате два живота: Единият е плътският, земният живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, скръб - в него спокойствие няма. Другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
90. След като Ученикът определи своя Живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша, сам ще образува своите морета и океани - творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И когато види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят в духовния и от там в Божествения, и когато обработи и там своята Земя, ще отиде във Великия Живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е Пътят на Ученика.
91. Ученик и Учител. Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания. Това не е задачата на ученето. Всеки Учител, на каквато степен на развитие и да се намира, от който свят и да е, той трябва да даде на Ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Също и лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве. Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.
92. Работа на Ученика. Когато се пробуди съзнанието на Ученика, той трябва да работи, както е описано в първата глава на Битието. Там се казва: "В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И тъмнина беше върху бездната и Духът Божи се носеше над водите. И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи". - Това е работата на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот и когато се пробуди неговото съзнание. И в Писанието се казва още: "Нищо няма да остане от старата земя и от старото небе". - Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От него няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение - от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което се е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на своя живот, изчезва и той се намира сам самичък, не знае какво да прави, в чудо се намира. И гласа на Господа няма да чува. И Той ще се скрие за него. За този час е казано в Писанието: "Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава Ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извика: "Елой, Елой, лама савахтани". Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на Ученика. Само по този начин Ученикът ще може да разбере реалността на живота.
93. Ученикът. Като говорим за Ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, който му се дава. След като Ученикът мине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своите сили в малък мащаб, да види по какво се различава старият от новия живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Творчеството е постижимо само за онзи, който може да бъде Ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на Ученика, да заживея в новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане Ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като започнете да работите, трябва да имате образец, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом дойде новият живот, всичко това, което днес виждате, няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, Божията Светлина, с Мира Божи и Божията Радост. Когато говоря за Учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
94. Ученикът и Доброто и Злото. Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигнете кръста на гърба си, не можете да се наречете Мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си Доброто и Злото, да ги носиш и да последваш Христос, т.е. Любовта. Като отидеш да служиш на Христа, ще бъдеш такъв юнак, че да вдигнеш на гърба си Доброто и Злото, и да можеш да ги носиш. Ученикът няма да чака да свърши борбата между Доброто и Злото, но ще ги дигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, т.е. ако не вдигнете Доброто и Злото на гърба си. Защото и Злото обича Бога. Злото представя разумни същества, както и Доброто, само че Съществата на Доброто вървят в правия Път, а тези, на Злото, са се отклонили от правия Път. И едните, и другите имат Любов към Бога. Когато злите духове отиват при Него, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение живеят по своему. Те са видели, че Бог е с черно лице и седи на черен трон с черна патерица в ръка. Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположни схващания за Бога. Като слушате описанието на злите Духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога и за Битието?
95. Ученикът и силите на Природата. Като Ученици, вие трябва да разбирате силите на Природата и да вървите съобразно с тях. Четириъгълникът и триъгълникът представят качества, сили, които съществуват в природата и трябва да разбирате техните закони. Триъгълникът е закон на примирение, закон на хармония. За да има хармонично съчетание между двама души, между тях трябва да има поне три допирни точки. Квадратът представя мярка на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представя новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. От съчетанието на квадрата и триъгълника се образува петоъгълникът. Той представя дома, къщата на човека. И НОВОТО УЧЕНИЕ ПРЕДСТАВЯ СЪЧЕТАНИЕ МЕЖДУ ЕДИН ТРИЪГЪЛНИК И ЕДИН КВАДРАТ. ТОВА Е НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ, С КОЕТО ХИЛЯДИ ГОДИНИ СА СЕ ЗАНИМАВАЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ УЧЕНИЦИТЕ НА ОКУЛТНИТЕ ШКОЛИ.
96. Пътят на Ученика. Има незнайни места, има големи блата и пропасти в Пътя на Ученика, които не може да бъдат преминати без водач. Някой казва: Аз мога и без Учител. Без Учител може когато човек се качва на малка височина, където познава пътя. Но качва ли се на голяма височина, където не познава пътя, той трябва да има Учител.
Като Ученици, трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате. Ще срещнете противоречия, но вярата си няма до губите. Ще срещнете омразата, без да мразите. Ще носите Злото и Доброто на гърба си, без да вземате участие в техния разговор. Вие не можете сами да се освободите от вашия кръст. Кой ще ви освободи от вашия кръст? Това е великата задача, която трябва да разрешите като Ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: Не моята воля, но волята на Отца ще изпълня. Това е най-странната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце, Господи, предавам Духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви.
И когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи във вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената Утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви понесе на ръцете си.
Ученикът трябва да работи и каквото изработи на земята, ще го пренесе в другия свят. Ученикът трябва да каже: Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъде доволен от своя живот. Тогава Ученикът ще ходи да хлопа на вратите на своите ближни да им помага.
Христос казва: Ето хлопам на вратата ви. Този стих се отнася до Учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратите на Учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще похлопа, Ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.
97. Същественото за Ученика. От вас се иска главно да имате вътрешно разположение на духа. Бог иска от всички ни да изразим великата Божия Любов и да изпълним Волята Божия. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки като астрология, алхимия и други някои, са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос, как да разрешите своите правилни отношения към Бога. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благата на индивида зависят от състоянието на Цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид е напълно обусловено от фамилията и обществото, в които той се намира. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва де включваме в себе си качествата, които Бог има. Не е въпрос да се молите на Бога, но е въпрос да се свържете с Него и да придобиете онези качества, които са необходими за вашето развитие.
Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот е духовният. Ето защо, за да бъде поет или музикант, човек трябва да е преди всичко духовен. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот.
