Придобивките се обуславят от хармонията между мислите, чувствата и постъпките на човека. Мисълта е свързана с мозъка, чувствата и постъпките на човека. Мисълта е свързана с мозъка; чувствата – със сърцето и с дробовете, понеже от чувствата зависи правилното кръвообращение; постъпките са свързани с волята, със стомаха, т. е. с физическия живот на човека. Колкото по-възвишена е човешката мисъл, толкова по-голяма е връзката й с духа. Колкото по-благородни и чисти са човешките чувства, толкова по-голяма е връзката им с душата. Да познава човек проявите на духа и на душата си, това значи да познава себе си. Който познава своя дух и своята душа, той е дошъл до Реалността на Живота. Този човек държи кормилото в своите ръце, той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява. Каквито знания е придобил, той може да си служи с тях, може да ги прилага. Обаче ако не познава духа и душата си, човек не е господар на себе си, не може да се управлява. Каквито знания и да има, той не може да разполага с тях. За да познае духа си, човек трябва да мисли право, да желае и да се стреми към целта си. С други думи казано, човек трябва първо да се качи в главата си, после да слезе в белите си дробове и най-после да влезе в стомаха си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да минат през процесите на мисленето, чувстването и реализирането. Понеже стомахът е свързан с физическия свят, ще знаете, че там се реализират всички неща. Следователно всяко знание, което минава през трите свята – физическия, Духовния и Умствения, носи сила в себе си.
