Тази вътрешна причина, която заставя всички същества да проявяват силата и знанието си, ние наричаме Разумност. Като изучавате Природата, виждате, че всички промени, които стават в нея, имат за цел да се прояви Разумното начало. В познаването на великите закони на Битието се заключава Разумността или Разумното начало. Колкото по-голямо е Знанието, толкова по-голяма е и Светлината. А дето е Светлината, там е и Любовта. Значи Светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при Светлината. Когато обичаме някого, ние му осветяваме пътя; не го ли обичаме, оставяме го да ходи в тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин и Любов. Доброто е проява на Разумността, т. е. на Разумното Слово, което оправя света. Когато даде път на Разумността в себе си, човек има правилни разбирания за Живота. Единствената сила, единствената реалност, която може да се приложи в Живота, това е Доброто. Само разумният може да бъде добър. Само добрият разбира същината на Живота. Само Доброто е реално, защото е подобно на извор, който постоянно дава. Злото е подобно на песъчлива почва, която само поглъща, без да дава нещо от себе си. Тази е причината, поради която Животът не може да се прояви без Доброто. Доброто само по себе си е закон и не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато Доброто функционира в човека, той мисли, чувства и постъпва право. Да мисли човек право, това значи мозъкът му да работи добре. Правилните чувства са пък в зависимост от правилните функции на стомаха. Каквато е зависимостта между правите мисли, чувства и постъпки, такава е и между функциите на ума, сърцето и волята.
