Друг арабски философ е Ал-Фараби. Според един съвременен арабски писател той се характеризира с твърде развит спиритуализъм и достатъчно силно подчертан мистицизъм.
Той е написал около сто съчинения, от които с особена популярност се ползват следните: "За същността на въпроса", "За душата", "Субстанцията", "Разум и понятия", "За единството на Платоновата и Аристотеловата философия", "Трактат за възгледите на жителите в добродетелния град." Писал е също върху магията, алхимията и астрологията.
Общата и най-дълбока основа на света, според него е така нареченото Битие или Субстанция. Това Битие е начало на всичко съществуващо. Като причина на съществуването на нещата То е свободно от друга причина. То е единно и Неговото истинско съществуване не зависи от нищо друго. То е неделимо. На Него не може да се приписва нито качество, нито количество, нито време, нито място. То не е тяло То единно. И в този смисъл, че Неговата Същност не се състои от нещо, което за Него е външно, от което би зависило Неговото съществуване. Неговата същност не може да бъде обозначено от такива понятия като материя, форма, род, видово различие. В Него не съществува противоположност. То е чиста благост. То е чист разум. То е мъдро, живо, всемогъщо, притежаващо воля. То притежава във висша степен красота, съвършенство и величие. В самото себе си То изпитва безкрайна радост. То е първото любещо и първото любимо. Съществуването на всички същества и вещи произтича от Него, защото съществуващите вещи носят в себе си отпечатъка на Негово Същество и само по този начин могат да съществуват. То е Творец на всичко. Външните предмети и явления дължат своето съществуване на Него.
Първото творение на необходимото Битие е първият разум - Логосът, от който произтича висшата сфера със своята материя и присъщата и форма. Душата, материята и формата (душата) на висшата сфера поражда другите сфери, другите души. Така че съществуват няколко посреднически звена между необходимото Битие и земния свят, т. нар. десет Разума или десет Логоси. С тези свои схващания той се приближава до неоплатониците.
Той приема съществуването на четирите елемента, от чиято комбинация се образуват всички неща с помощта на петият елемент - Небето, който движи останалите четири материи. Тези четири елемента са производни от Бога. И в движението на външните тела се проявява Божествената сила. Всички небесни тела притежават нематериален разум, към който се стремят в своето движение. Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а душата. Стремят се да подражават на нематериалния разум.
Причината за тяхното движение е нематериалният Разум, който е вечен източник на всяко движение. Първодвигателят, Първопричината е начало на движението. Движението на небесните сфери има за свой източник душата. Движението на душата е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята .
Съществуващите в света неща се стремят към Първата причина и и подражават като цел на своето движение и развитие... Те осъществяват това в съответствие с своите степени. Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници.
Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон. Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители."
Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото. Но той приема, че след смъртта на тялото душата продължава да съществува.
Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
