21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
Този Аркан има число 300 и буква С. Престол на архангел Михаил, планетен дух на Слънцето.
Общо картината представя златна корона, украсена с винетки от седем звезди и поставена в един квадрат, в четирите ъгли на който са изобразени лъв, телец, човек и орел. Това е символ на най-високото издигане, за което човек може да аспирира. Това е върховният талисман на Съдбата, която възвестява, че всички пречки ще се премахнат от пътя на човека и че неговите предопределения ще се ръководят само от волята му.
Ще се спра по-подробно върху този Аркан, наречен Корона на маговете или Посвещение - под короната има надпис Бог е всичко във всичко.
Първата картина, първият Аркан. ни показва началото на творението, когато всичко е произлязло от Твореца по Негова повеля. След това всичко се задвижва, както е показано в реда на картините от Книгата на Хермес във време и пространство и накрая се връща назад към своето начало. Тъй че Божественото пак става всичко във всичко. В двадесет и първа картина се приключват картините на големия кръг.
Картината представя една девойка, както в картините единадесета, четиринадесета и седемнадесета, да танцува свещеният символичен танц. Ръцете й са сложени на бедрата, главата обърната напред образува свещения триъгълник, краката се кръстосват като че образуват кръст, който е квадрат. Така се получава триъгълник върху квадрат, което е показано още в картина четвърта и при обратно положение в картина дванадесета - квадрата върху триъгълник, където това символизира разногласие, дисхармония. Триъгълникът върху квадрата от картина седем е сега в картина двадесет и едно, където се връща в правилно положение, символ на хармония. Младата девойка е обвита във воал и е обкръжена като в рамка с венец от цветя. Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността.
В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека. Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка.
Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа. В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21.
Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне.
Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота.
Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно.
Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта.
Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства.
Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него.
Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме:
Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог. Всичко във всичко, т.е. сливане на човека с Божеството, а Божеството е Дух.
Сборът от цифрите от шеста картина е 21, т.е. 3. Значи пак сме в свещения кръг. Числото 3 е число на Духа, числото 6 е число на Любовта, която е Бог; тя е атрибут на Бога, на Духа. който е символизиран с тройката. Свещеният сбор на цифрите от девета картина е 45, което е равно на 9. Тук кръгът се затваря и Пилигримът-странник става самотен. Той е оставил всичко друго настрана и търси само своето съвършенство. Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство.
Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21.
Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа.
Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край.
При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно.
Когато ученикът достигне тази фаза в своето развитие, показано от двадесет и първи Аркан, той е вече Посветен от висока степен, той е напълно господар на своя живот, напълно владее своите мисли и чувства и е господар на своето тяло. Той може свободно, когато пожелае, съзнателно да излиза от тялото си и пак съзнателно да се връща. Затова сънят му е като будност. Той като че не спи. Съзнанието му е будно, въпреки че тялото почива, защото булото на безсъзнанието не се спуска вече върху него. Той е вече еднакво буден и в трите свята. Но при това напускане на тялото Посветеният вече трябва да се грижи тялото му да не бъде докосвано, докато той отсъства, да няма светлина в стаята, където оставя тялото си, когато заминава в изследване на другите светове. Опасностите са две: да не би някой скитник-дух да го обсеби или от силно докосване да се скъса сребърната нишка, която съединява тялото с духа и да последва смърт.
Тази сребърна нишка е от благороден етер и тя свързва тялото с духа, но при смъртта тя се скъсва. При спане тази нишка поддържа живота в тялото. При Посвещението тази връзка става по-силна, но затова пък по-фина, по-чиста и по-свободна. Затова, когато Посветеният пожелае да напусне тялото си, той трябва да си осигури да има кой да го пази.
Когато някой е вече Посветен, той се движи свободно в духовните светове и се среща с различни духовни същества. Той има вече възможност да стигне до света на Първообразите на всичко съществуващо на Земята. Защото всичко, което съществува на Земята, има първообраз във висшия духовен свят. Тук той вижда първообразите на всички храмове и светилища на Древните Мистерии. Вижда и образа на голямата пирамида в древен Египет, наречена Хеопсова пирамида. Ще се спра на нея, защото тя е един голям окултен символ. Тук трябва да кажа, че всички окултни символи не са измислени, а са реалности, които съществуват в света на Първообразите и са свалени на Земята от Посветените.
Пирамидата се представя пред погледа на Посветения като грамадна планина. Великанската постройка има четириъгълна основа. Гледана отгоре тя е квадратна. Четирите й стени, еднакви по форма, блестят като полиран алабастър.
Всяка страна е един триъгълник и всичките четири се събират в един връх.
Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат.
В Пирамидата е отразено знанието и мъдростта, с които са разполагали Посветените в Древния Египет, което те са придобили от връзката си с възвишените същества на духовния свят. И понеже това знание е конкретизирано в материална форма в този паметник, то ще служи да покаже на бъдещото човечество, което ще е прекъснало връзката си с духовния свят и като слепец чрез напипване иска да опознае света, че е имало времена, когато Посветените са притежавали едно висше знание, което не е било плод на умствена спекулация, а е било плод на един жив опит. Те са се издигали високо в пространството и са изследвали както строежа и живота на пространството, така и строежа и живота на Слънчевата система като цяло, също строежа и живота на всяка планета отделно. Те са изразили и въплътили това велико знание във формата, размерите и тежестта на пирамидата. Те са знаели големината и тежестта на Земята, познавали са земния радиус и разстоянието от Земята до Слънцето. Знаели са. че Земята, заедно с другите планети, се движи около Слънцето. И Кеплер споменава някъде, че той някога, в миналото, в Египет е изучавал законите за движението на планетите и сега си го припомня. Те са знаели положението на звездите и разстоянията, които ги делят едни от други, а също са притежавали знанието за Бога. за естеството и строежа на човека.
Във вътрешността на Пирамидата има входове и зали, наредени по строго определен план. В тези входове всяка дължина означава една слънчева година в историята на човешкия род. Входната врата е ориентирана към северния полюс. Входът отива първоначално надолу до едно определено място, откъдето се разделя на две - единият вход продължава надолу, а другият отива под същия ъгъл нагоре. Това място, където входът се разделя ни напомня за картина шеста, където човек е изправен пред голямото изпитание да избира: или да се качва нагоре по стръмния път, или да пада надолу в пропастта. Това място в този паметник ни показва, че ще дойде ден, когато хората трябва да решат дали да поемат по възходящия път и да изпълнят Волята Божия, или да поемат низходящия път и да се откажат от своя Божествен произход, да се откажат да изпълнят Волята Божия. Във втория случай те ще паднат в пропастта. В първия случай те ще започнат своето изкачване по стръмния път, който води към Бога. Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони.
След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството.
Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели. Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата. С това се предсказва, че една чест от човечеството ще приеме предложението да бъде спасено и ще се изкачи постепенно към високите светове. Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива.
Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея. Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне. Тази зала е мястото за поучения и пречистване. Голямата галерия, изградена от големи полирани блокове от гранит, води към друга зала, съхраняваща мерките на Вселената.
Отляво и отдясно в тази зала се намират по единадесет четвъртити отвора, всичко двадесет и два. В тях са поместени картините на двадесет и двата големи Аркана. В края на галерията започва един тесен и къс проход, водещ към една малка стая. Напречно в стаята се вижда грамаден каменен блок. който от едната страна има интересен капител. Този ка-пител е една особена мярка - космичен цол. Двадесет и пет такива цола правят един космичен метър. 3652422 такива метри е дълга основата на едната от страните на пирамидата, а същевременно това е броят на дните на Слънчевата година. Този метър е истинската мярка, с която е построена вселената. Петстотин милиона такива цола е дължината на земната ос. Това е означено с петте длъгнести улея в южната страна на малката стая. Обиколката на основата е 3652422 такива цола, което указва дните на Слънчевата година. В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята. Височината на пирамидата е 6313010 космични цола. Височината се намира според половината диагонал на основата в отношение 11:10.
Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята.
Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона. Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035.
В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род.
Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл. Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести.
С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие. Във всички Школи седем са стъпките, които водят към високия връх на Посвещението. Това е посочено многократно в предишните томове. Също го намираме изразено и в Книгата на Хермес. Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята.
Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето.
Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума.
Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята.
В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19.
В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20.
В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21.
В Пътя на Озирис влизат следните Аркани:
1. Магът или Озирис.
4. Фараонът или Кубическият камък.
7. Колесницата на Озирис.
10. Колелото на Съдбата.
13. Косачът или Смъртта.
16. Гръмнатата Кула.
19. Слънцето на Озирис.
В Пътя на Изида влизат следните Аркани:
2. Изида - Вратата на окултното Светилище.
5. Господарят на Арканите - Учителят.
8. Везните и Мечът - Истината.
11. Укротеният Лъв - магически сили.
14. Двете Урни - превъплъщение.
17. Звездата на Маговете — Надежда.
20. Събуждане от мъртвите.
В Пътя на Хорус влизат следните Аркани:
3. Изис - Урания или Хорус.
6. Двата пътя.
9. Забулената лампа - Пилигримът.
12. Обесеният - изпитания.
15. Козелът Мендес - фаталност.
18. Дрезгавина - хаос.
21. Короната на Маговете.
Това са само едни от отношенията, които съществуват между Арканите, отношения, които очертават трите Пътя. Има и други отношения между Арканите, които ни разкриват много от Тайните на Битието и Живота.
Всяка картина има връзка със следващата, т.е. първата с втората, втората с третата, третата с четвъртата и т.н., защото всички са елементи на един велик творчески и познавателен процес.
След това имаме така наречената обратна връзка, като първият Аркан има отношение с двадесет и втория, 2 — 21, 3 -20,4-19,5-18,6-17,7-16,8-15,9-14, 10-13, 11-12. Има и други отношения, на които сега няма да се спирам.
С това завършвам едно кратко описание на Големите Аркани, като засегнах въпроса само теоретически, без да се впускам в практическите изводи от отношението между Арканите.
Двадесет и вторият Аркан ни показва съдбата на онзи човек и ученик, който по една или друга причина не може да издържи на изпитанията, през които води окултният Път. Такава е съдбата на всеки ученик, който се отклонява от правилния Път на развитието. Затова винаги се предупреждава човек преди да тръгне в Пътя на окултното развитие, да прецени силите си, за да не дойде до положението на двадесет и втория Аркан. Сега ще ви дам кратко описание на него:
