Еклесиаст (Проповедникът)

Както казах, в „Еклесиаст" Соломон говори като разочарован от Мъдростта, от окултното знание. Пътят на Мъдростта е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да превъзмогне много повече неща в себе си, което ако не може да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изживее големи страдания. Такъв случай е описан в романа „Занони" с Глиндон, който искаше да стане ученик на окултната наука, но не можа да издържи и най-елементарния изпит. Има и действителни такива случаи със стремящи се в пътя, които се разочароват от изпитите и отпадат. Те започват да пишат и говорят против изпитите.

Ще дам някои мисли от „Еклесиаст", за да се види състоянието на Соломон. Учителят казва, че когато Соломон е писал „Еклесиаст", се е намирал под влиянието на Сатурн.

„Еклесиаст" започва с думите:

„Суета на суетите и всичко е суета." И после казва: „Което е станало, то е, което ще стане, и което се е направило, то е, което ще се направи. И няма нищо ново под Слънцето." И по- нататък по-конкретно изказва разочарованието си. като казва: „И дадох сърцето си. за да издиря, и да изпитам чрез

Мъдростта за всичко, що бива под небето. Този тежък труд даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Видях всичките дела, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа."

Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофел при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага. Последният изисква от човека да се отрече от всичко лично и егоистично и да се посвети в служене на лекото начало. Горното, което казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие; познах, че и то е угнетение на духа. Защото в много Мъдрост има много скръб, и който умножава знание, умножава и печал."

Във втора глава казва, че се отдава на веселби и наслаждения, но и в това не намира смисъл. След това изражда всичко, каквото е направил за себе си и от нищо не е доволен и казва: „Още и Мъдростта ми остана в мене. И всичко поискаха очите ми и не им отрекох. Не възбраних сърцето си от всяко веселие, и ето, всичко е суета и угнетение на духа, и няма полза под Слънцето. И обърнах се аз да разгледам Мъдростта и лудостта, и безумието... И видях аз, че Мъдростта превъзхожда безумието, както виделината превъзхожда тъмнината... Защото не остава вечно паметта на Мъдрия, нито на безумния, понеже в идещите дни всичко ще се забрави вече и как умира Мъдрия? Като безумния. Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които биват под Слънцето."

От последните мисли се вижда, че той не е успял да проникне в тайните на вечния живот и мисли, че със смъртта всичко придобито се изгубва, и идва до разочарованието и намразва живота. Към края на главата казва: „Няма по-добро за човека от доброто на труда му." Това е материалистично разбиране на живота и до него идва всеки, който претърпи крах в пътя на живота към Великото.

Третата глава започва с думите: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на засаденото; време за убиване и време за изцеляване..." и т.н., изрежда времената за всяко нещо. Това показва, че той познава астрологията и небесната динамика, която определя времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо хубаво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще бъде вечно. Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за преходността на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място. Всичко е станало от пръст и всичко се връща в пръстта."

В 4-та глава говори, че вижда всичките насилия и безправия в света и казва: „Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи. А по-добър от двамата е, който не е бил още, който не е видял лошите дела, които стават под Слънцето." И главата завършва с думите: И това е прочее, суета и угнетение на духа."

В началото на 5-та глава дава добри съвети за онези, които отиват в дома Божий и когато дават обещание към Бога. Казва:

„Пазете ногата си, когато отиваш за дома Божий, и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумния, който не знае, не струва зло. Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред Бога... Когато обречеш обричане Богу, не се бави да го изпълниш. Изпълни, което си обрекъл. По-добре да не се обречеш, нежели да се отречеш и да не изпълниш."

В 6-та глава пак се развива идеята, че животът както се развива на земята, без връзка с духовния свят, е суета и угне- тение на духа.

В 7-ма глава след като разсъждава чрез контрасти за обикновения всекидневен живот, казва:

„Мъдростта е добра като наследието и полезна за онези, които гледат Слънцето. Защото Мъдростта е защита, както е защита среброто, но преимуществото на знанието е, че Мъдростта оживява онези, които я имат."

„В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив, защото Бог направи едното противоположно на другото."

„Мъдростта дава на Мъдрия повече сила, нежели десет началници, които са в града."

8-ма глава започва с думите: „Кой е като Мъдрия? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му и жестокостта на лицето му се променя."

„И сърцето на Мъдрия познава времето и сгодата, защото всяко нещо има време и сгода. Понеже окаянството на чело- века е много връх него, защото не знае какво ще се случи." И по-нататък казва, че изследвал всичко и казва, че „и Мъдрият не може да познае всичко".

В началото на 9-та глава казва, че е турил в сърцето сй да издири всички неща, които стават в живота и намерил, че еднакво се случва и на праведния и на нечестивия, и двамата отиват по един и същи начин в гроба... И най-вече, че „сърцето на человеческите синове е пълно със злина и безумие има в сърцето им доде са живи".

„Защото живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо. Нито имат вече придобиване, понеже паметта им се е забравила, още и Любовта им и ненавистта им. И завистта им се е изгубила. И не ще имат вече дял във всичко, що става под Слънцето." Това е едно чисто материалистично схващане за смъртта, което се поддържа и от много съвременни религиозни хора.

„Мъдростта е по-добра от силата. Думите на Мъдрия в безмълвие се слушат. Мъдростта е по-добра от военните оръжия."

В началото на 10-та глава се казва: „И малкото безумие обезчестява онзи, който е в положение за Мъдрост и чест. Сърцето на Мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния е в левицата му."

„Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба."

12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави. Тя започва с думите:

„И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи. Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека. Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скришно добро или зло."