Пророк Йеремия

Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия.

Предаността на пророка към Божието дело често туряла в опасност живота му. Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори.

Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност.

В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за Посвещението му като пророк. А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите."

От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до устата ми. И рече Господ: Ето, турих думите си в устата ти. Виж, поставих те днес над народите и царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, и да погубваш, и да разваляш, да градиш и да садиш."

Приведените думи са ясни и без коментар. Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до устата му влага Словото в устата му.

Във втората глава Господ се обръща към юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже. В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние. Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север. В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си. В осмата глава се говори за същото. В деветата глава Бог казва защо ще накаже евреите, а именно защото са се отклонили от правия път на живота. В десета глава се говори, че Господ ще накаже евреите чрез един народ, който ще дойде от север заради тяхното идолопоклонство. В 11 -та глава Господ казва на Йеремия да каже на евреите да изпълняват заветите, които е сключил с бащите им. Но те не го послушаха. В началото на 12-та глава пророкът пита Господ защо онези, които не ходят в Неговия Път са добре в материално отношение. А Бог му отговаря, че това е временно; изтъква закона, че поради прегрешенията на хората настава суша, от която страдат хората и животните.

В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това.

Четиринадесета глава започва със слово Господне към Йеремия за бездъждието. Настава бездъждие и земята изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат към Господ да ги пощади и да им даде дъжд. Но Господ казва на пророка: „Не моли за тези хора за добро." И казва още, че и да се молят, и да постят няма да ги послуша, защото са се отклонили от пътя. След това говори за лъжливите пророци, какво говорят те и какво казва Господ за тях. Господ казва на Йеремия, че ще умори евреите с нож, с глад и с мор. А Йеремия се обръща към Господа и казва: „О, Господи Йеова, ето пророците говорят тем: няма да видите нож, нито ще има глад у вас, но ще ви дам мир, безопасен на това място. И рече ми Господ: Лъжливо пророчествуват пророците в Името Ми. Аз не съм ги проводил, нито съм им заповядвал, нито съм им говорил. Те пророчествуват вам лъжливо видение и прорицание, и суета и прелъщения на сърцето си. Защото, така говори Господ: За пророците, които пророчествуват в Името Ми. когато Аз не съм ги проводил, но те казват: Нож и глад не ще има на това място, с нож и глад ще бъдат изтребени онези пророци, а людете, на които те пророчествуват, ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим от глад и нож."

Тази мисъл показва великия закон за Светостта и Силата на Името Божие. Всеки, който злоупотребява с Името Божие, ще понесе последствията си. Така във всяка глава се изнася по един закон от окултната наука, но нямам възможност да ги анализирам всички, но само посочвам известни мисли, които показват това.

Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене, душата ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между Бога и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него.

В 16-та глава Бог казва на пророка да не участвува в живота на хората от тази земя. защото ще накаже земята заради престъпленията на хората и ще ги разпръсне по цялата земя. И след дълго време пак ще ги събере в земята, която е обещал на отците им. „И тогаз ще познаят, че Името Ми е Йеова."

В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано.

В 18-та глава Бог сравнява човеците с калта на грънчаря и както той може да прави каквото пожелае от калта, така и Бог може да направи каквото пожелае от един народ. И по- нататък се казва, че ако Бог е изрекъл зло против някой народ или човек поради прегрешенията му, и той се върне в правия път, Бог ще го въздигне. А ако на някой е обещано въздигане и той отстъпи от правия път, обещанието се отменя, за да се въздаде зло според делата му.

В 19-та глава Бог казва на Йеремия да каже на евреите, че ще ги счупи като грънчарски съд и ще ги накаже със жестока смърт заради престъпленията и поклонението на чужди богове. В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница.

И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон.

В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си. Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата. Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара ближния си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му."

В 23-та глава Бог говори за пастирите, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път. По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята. Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци.

В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според делата си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради делата им. Тук е прокарана идеята как действува кармата. В 25-та глава в Слово Господне към Йеремия се казва, че Бог ще накаже евреите с плен във Вавилон и след 70 години ще накаже и Вавилон с разорение, както и всички царства в Предна Азия заради делата им. В 31-ви стих е казано: „Господ ще излее яростта си против всички жители на земята, екотът ще стигне до край земята. защото Господ има съд с народите." Той ще се съди със всяка плът. Ще предам нечестивите на нож, говори Господ. Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда. Кармата е закон за причини и следствия, каквото човекът е посял, това ще пожъне.

В 26-та глава Словото Господне е към Йеремия да каже на евреите, да се откажат от кривите пътища, че ще ги накаже. Това става в двора на Господа. Свещениците подигат народа против Йеремия и искат от княза да го убият, но някои се зае- тъпват за него и го оставят жив. Друг пророк, който казал същото, го убили. От 12-ти до 16-ти стих е казано: „Господ ме проводи да пророчествувам в този дом и против този град всичките думи, които чухте. Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа Бога вашего. И Господ ще се разкае за злото, което говори против вас. А аз, ето в ръцете ви съм, направете ми както е добро и какво е угодно пред очите ви. Но да знаете добре, че ако ме умъртвите, наистина неповинна кръв ще докарате връх себе си и връх този град, и връх жителите лду. Защото наистина Господ ме проводи при вас да говоря в ушите ви всички тези думи. Тогаз князете и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа Бога нашего говори нам."

В 27-ма глава чрез Словото към Йеремия Бог казва на юдейския цар и на целия народ да се преклонят пред вавилонския цар, защото той има милостта на Бога и всеки, който не се преклони пред него, ще бъде изтребен, докато му дойде и на него времето да бъде предаден на по-силен цар.

В 28-ма глава се говори, че друг пророк на име Ананий говорил на народа, че Бог в течение на две години ще строши хомота на Вавилон и ще освободи пленените евреи. Но Йеремия му казва, че лъже и заблуждава народа и ще умре заради лъжите си." Тогава рече пророк Йеремия на пророк Ананий: "Слушай сега. Анание. не те проводил Господ, но ти правиш тези люде да се надеят на лъжа. Затова така говори Господ: Ето Аз ще те отхвърля от лицето на земята. Тази година ще умреш, понеже говориш бунт против Господа. И умря пророк Ананий през тази година в 8-ми месец."

В 29-та глава пак се говори за лъжливите пророци, които казват, че не трябва да се робува на вавилонския цар и че Господ скоро ще ги освободи. Но Йеремия казва, че Бог е казал, че 70 години ще служат на вавилонския цар. „Защото така говори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не прелъщават пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не слушайте сънищата си, които вие ги правите да сънувате. Защото ви пророчествуват лъжливо в Мое Име, Аз не съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.)

В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие.

В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става. После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род.

В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на

Божия закон ще бъдат предадени в робство. Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа. Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство.

В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил. И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит. В 37-ма глава се говори пак за затварянето на Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят юдиновото царство.

В 38 глава се описва, че Йеремия е хвърлен в една дълбока яма поради това, защото казал, че халдейците ще завземат града и за да не го изгорят, да се предадат доброволно заедно с царя. След това царят го изважда от ямата и той му казва същото, че ако се предаде ще спаси живота си и града. Йеремия останал в двора на тъмницата до превземането на града от халдейците.

До тук от предните глави се вижда колко смел и безстрашен е бил Йеремия, и каквото Господ му е казвал, го е съобщавал, без да държи сметка за своя живот. Той е знаел закона, че онзи, който внася личен елемент в духовната наука, както лъжливите пророци, ще плати с живота си.

В 39-та глава се описва превземането на Ерусалим и пле- няването на царя, на когото изваждат очите и го завеждат в плен, а всичкото му потомство е избито. Вавилонският цар поръчва да извадят Йеремия от затвора и да остане в дома на един евреин, и да не му направят никакво зло. От тази глава се вижда, че каквото пророкът е казал, това е станало. По това се познават истинските пророци, че каквото кажат, то става.

В 40-та глава се говори, че халдейският цар освободил Йеремия и му казал, че може да отиде във Вавилон заедно със пленниците, ако иска, и може да остане в Юдея заедно с останалите. А в Юдея останали сиромасите и безимотните, и Йеремия останал с тях. В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи към Египет. Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души. В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор.

В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него. И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон. И така станало. В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор. В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците. В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства. В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите. В 51 -ва глава пак е Слово Господне към Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен. В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон.

Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи. По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта Божия и пр. Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост Божия. На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път.

В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците. Предадено е в поетична форма. Книгата започва по следния начин: „Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица, великата в народите столица!" И завършва с молба към Господа да върне предишния живот. В последния стих се казва: „Но си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се много против нас."

В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк. Всичко казано в тази книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите поети и пророци не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога както днес го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него. Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда? Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии. Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от този на Мъдростта. От това се разбира, че Йеремия е избрал пътя на Мъдростта, защото казва: Аз съм човекът, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост, т.е. от жезъла на Мъдростта."