Мнозина от съвременните интелигентни хора гледат на молитвата като на един предразсъдък т. е. като на едно средство, което не води към никаква цел. За съжаление, те донякъде са прави. Днес, за днес, молитвата, у болшинството хора, които си служат с нея, е така изродена, до такава степен е опразнена от вътрешно съдържание, че смело може да се каже — днес с молитвата, с малки изключения, се само проституира.
И наистина, да изговаря човек думи, които са отправени към Бога, без да съзнава и мисли върху това, без да влага някакво свое съдържание в тях, без да чувствува че той наистина е пред лицето на Бога — това не е ли наистина светотатство? Ами що представлява публичната екзалтация на някои религиозни среди, които с викове, стенания, със сълзи на очи, изкуствено извикани от хипнотизиращата сила на проповедника, призовават Бога, завладени и тласкани към това от чужда воля? Ами що още представляват молитвите на всички духовенства от различните религии на света, с които всяко едно призовава Божието благословение върху своето войнство и ходатайствува пред Бога да му дарува победа над „врага“? Не е ли всичко това престъпление и светотатство или нещо повече от това ? . . .
От друга страна, има ли поне един истински велик акт в света, който да не е предшествуван от молитва, в една или друга форма, съзнателна или несъзнателна? — He! Какво правеше сам Христос, за да свърже своето съзнание с Божието, да укрепи тази връзка и да устои на бурите, с които тъмните сили връхлитаха на него? — Той се молеше! . . . Какво прави всеки човек, даже и пред най-малката победа в своя духовен живот? — Същото, — макар, може би, само с няколко думи, спонтанно и искрена излезли из дълбочината на душата му и отправени към Бога! Най-после, какво по красиво, по-възвишено и по естествено от безмълвното, полусъзнателно или безсъзнателна обръщане към Бога, с което изявява своето съществуване душата на безбожника дори и което е белег че връзката между човека и Бога не може никога да се разкъса!
И тъй, молитвата е една велика сила, или, по-точно, процес, чрез който силата на Бога се влива в душата на човека и го прави способен на велики дела, на свръхчовешки постижения.