Георги Радев

Георги Радев е от най-образованите ученици в братството. Постоянно чете и се занимава с окултни науки. Има обширни познания почти във всички области. В разговор Учителя нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителя преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание", на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. Превежда „Хирология" на Вреде, „Физиогномия" на Дюрвил, „Астрология" на Сефариел и няколко биографии на бележити хора. Превежда и романа „Занони", за който Учителя казва, че героите, лицата и събитията в него са истински. Издава книгите „Лица и души", „Живите сили на Слънцето" и „Живот за цялото". Без знанието на Учителя превежда книгите на Бо Ин Ра. Учителя казва, че Бо Ин Ра е от черната ложа. Чак тогава Георги Радев разбира, че е работил срещу делото на Учителя и неговата школа, и веднага решава да се коригира. Отива при стенографките, взема от тях подходящи извадки от Словото на Учителя по теми и издава книгата „Учителят говори". Учителя харесва много тази книга — образец на правилно третиране на Словото, и по-късно казва: „Заради тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа на голяма цена." Резултатите от тази грешка на Георги Радев не закъсняват — разболява се от туберкулоза. Той разглежда основно своя хороскоп, посещава Учителя и му казва за аспектите и тежката карма, която има да плаща. Учителя го поглежда, усмихва се и отговаря: „Над астрологията стои Бог." Той иска да му помогне и му дава метод за лекуване — да носи по 3 пъти на ден вода с две десетлитрови стомни от изворчето в Дианабад. Водата е носител на живота. По този начин се предизвиква обилно изпотяване, чрез което гърдите се изчистват и болестта минава. Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е срам да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят — такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода?" Последствията от това негово непослушание идват скоро. Болестта се развива бързо и той си заминава в село Куртово — в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 година. Сестра Мария Тодорова отива при Учителя и му съобщава, че Жорж е много болен. Учителя отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи." Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват. Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри — 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата. Той ляга на едно легло заедно с брат Неделчо Попов. Известно време Неделчо не може да заспи и слуша един дълъг разговор между Учителя и Георги Радев. Той ясно чува гласа на Георги, когото отлично познава, слуша и лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят.

Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа. Учителя казва на Георги: „Аз мислех, че вие, младите, сте разумни, имате разбиране за живота и ще приемете съвета, който ви се дава. Сега не си ли за смях, като си болен и не можеш да си помогнеш?" Когато Учителя казва на Георги Радев да носи вода, за да се излекува, близо до тях е друг брат, болен от туберкулоза — художникът Генчо Генчев. Той чува думите на Учителя и започва веднага съзнателно да изпълнява поръчението му. За два месеца болестта го напуска и живее повече от 20 години. Всичко е в приложението на божественото навреме.