Мисленето като процес е подобно на яденето. Както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира
и мислите си, за да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който
човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха, диша за белите си дробове, а мисли за себе си. Като мисли, човек пла-
ща труда и работата на стомаха и дробовете. Колкото задържи от своите мисли, това е неговата заплата. Мисленето е единственият
процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли.
Така че същественото нещо в живота е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за
да имате ясна представа за Живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш Светлината на ума и Топлината на сър-
цето, но трябва да ги възприемеш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да
му разкрие Живота във всички негови вътрешни и външни прояви. Мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мисле-
щият човек е вглъбен в себе си, мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр; това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на Слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към Слънцето, ние казваме, че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека.
Искате ли мисълта ви да бъде всякога права, с отвес към Слънцето, направете си един отвес. Щом погледнете към него, ще каже-
те: “Искам да имам права мисъл, т. е. отвес към Слънцето! С други думи казано, искам да имам прави отношения към Бога”. Който има
правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога,
човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право.
Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма Живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към
правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата окултна школа, всякога започвайте
живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си – да виждате предметите ясно, за да можете
правилно да нахвърляте красивите линии, т. е. да ги поставите така, както са в Природата. Мисълта съществува в Живота като външна
проява на Божествения свят. Вие трябва да нанасяте мисълта върху себе си както художникът нанася красивите линии на Природата
върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако е нанесена несполучливо и
вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота си и се натъквате на мъчнотии и нещастия. Както добрият
художник снема вярно линиите на Природата, така и човекът на правата мисъл трябва да държи за отвеса, т. е. за перпендикуляра,
отправен от главата му към центъра на Слънцето.
