Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за връзката на учениците със своите Ръководители и с Напредналите същества.
Тази връзка съществува, а ако е въпрос за среща, вие сте срещали вашите Ръководители, но не ги познавате. Апостол Павел нали казва: „Човек, като е нахранил някого, може би някой ангел е нахранил.“ Човек трябва да се моли за Знание, за Мъдрост. Срещата има смисъл, но каква полза за един ученик, когато е глух и сляп? Най-първо трябва да има телефонна слушалка и Напредналото същество да ти говори по нея. Нека първо да се образува отношение, мислите да се предават и да се приемат. А пък ние искаме веднага да ги срещнем. Не, първо вие ще приемате мислите им и после – срещата.
Мога да ви посоча един час за размишление и съзерцание, но като го кажа, непреривно трябва да се употребява.
Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер. През тези десет дни във връзка с този стих вземете и Първото съборно Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви направили особено впечатление.
Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат. Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същества в света.