3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ

В началото на девета глава е описано шестото знамение - за сляпородения човек. "И като заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи. Докато съм в света, Светлина съм на света. И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен. И тъй той отиде, оми се и дойде прогледнал... , а беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите".

В тези няколко стиха ни е разказано шестото знамение, което е шестата стъпка в пътя на човешкото развитие. На първо място това е един исторически факт. На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на душата. В развитието на душата идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже, сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите. Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят. На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори".

Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?" показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността. От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии. Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите. Това ни показва също, че имаме един сляп, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи. Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се работи, докато е духовен ден. А този ден е обусловен от духовната Светлина, Която е Христос. Защото Той казва: "Докато съм в света, Светлина съм на света".

Понеже физическото е сянка, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият сляп е сянка на духовно слепия човек, каквито са всички хора. И Христос, изцелявайки този сляп, прави всички хора, които работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят. Това се потвърждава и от думите, казани в 39 стих: "И Исус рече: За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят".

В 10 глава се развива идеята за добрия Пастир и за Вратата на кошарата на овцете. В 7 стих е казано: "Тогаз Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм Вратата на овцете". И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще излезе, и паша ще намери". И после казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Тази мисъл е много дълбока и ни показва, че само чрез Христа, само с Неговата помощ ние може да намерим онези благоприятни условия, които са необходими за нашето развитие. Той сам ни създава тези условия. Чрез Него ние можем да придобием Вечния Живот, който е целта на нашето съществуване. И затова Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Той е Онзи, чрез Когото, когато влезем в духовния свят, той ще ни се разкрие в своята красота и величие. Той е, Който организира нашия душевен живот. Затова Той казва още: "Който влезе през Мене, спасен ще бъде и паша ще намери". Защото човек може да проникне в духовния свят и живот без Христа, т.е. да прескочи през оградата, а не да влезе през Вратата. Тогава духовният свят ще му се разкрие в съвсем друга светлина. Тогава той ще срещне онези, за които Христос казва: Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници. Това са тъмните духове, които водят човека по крив път. И затова по-нататък Христос казва: "Аз съм добрият Пастир и познавам Моите, и Моите Ме познават". Това значи: Аз съм духовният Ръководител, Който може да ви изведе на спасителния бряг. И по-нататък казва: "И други овце имам, които не са от този двор. И тях трябва да поведа и ще чуят гласа Ми, и ще стане едно стадо и един Пастир". Той е онзи, истинският Учител, Който води учениците в пътя на Божествената Любов и Мъдрост. И затова казва още: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Овцете от другата кошара, това са хората от другите планети, това са онези хора, които живеят в духовния свят и не са минали през въплъщение. Ще събере тези, които се развиват на земята и онези, които вървят по друг път на развитие, и ще образува цялото човечество, което познава гласа Му.