Смятам от гледището на Астрологията да отбележа характера на епохата, в която се развива най-интересната дейност на Учителя.
Известен факт е, че оста на Земята е наклонена спрямо Еклиптиката на 23,5 градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години. И това има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото.
Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ. Най-характерният белег на този зодиакален знак е, че той ще събуди и оформи в човешкия род стремеж за справедливост, интерес към духовното и съпреживяване на мистичното. Справедливостта трябва да стане основен, елемент в отношенията както на отделните личности, така и на народите. Тя е първото стъпало, което трябва да се иззида, за да може да се върви към прогрес. Учителя казва: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливост не могат да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас. Тя усилва дарбите и способностите на човека. Носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." И казва още Учителя: "Страданията учат." И Природата, и Разумният свят, започнаха да учат хората и народите първо на справедливост. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори справедливостта между отделните личности, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има.
В 1914 година демонична алчност завладя германския народ. И той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към "справедливост" завърши катастрофално. Победителите след Първата световна война, французи и англичани, обаче също тъй несправедливо и жестоко се отнасят към победените. Във Версай на 28 юни 1919 година подписват мирен договор, с който отнемат на Германия всички колонии, цялата флота и я задължават да им изплати репарации в размер на сума от 123 милиарда златни марки. Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас. Как и откъде би могла да вземе Германия толкова злато, още повече смазана от една унищожителна война? Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишният добив на злато по онова време в целия свят е бил 708 тона, следва Германия да го изкупува в продължение на 70 години, с цел да изплати тези репарации. Явно, наложена мярка без никакъв смисъл. Тази несправедливост на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война.
В 1939 година Германия, ненаучила урока си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи. И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите.
Въпреки всичко, справедливостта бавно, но сигурно се налага. Вече почти всички поробени народи получиха свободата си. Създават се закони за опазване правата на отделния човек. В ООН, в този висш обществен институт, ярко се изрази стремежът да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява.
Сега на дневен ред е енергийният проблем. Народите са настръхнали. Петролът, всеобщият енергиен източник, е в центъра на вниманието им. И ако големите и силни държави не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на проблема, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала катастрофа. Разумният свят има здрави клещи да оправи както отделния човек, така и обществата. Човешкият род ще трябва да научи урока си за справедливост.
Пак в един разговор, който имах с Учителя, Той ми каза: "По време на Атлантида НИЕ загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Злото. Но сега победата е на наша страна. НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори.
Урокът, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни. Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности.
След Първата световна война именно се създаде и общочовешкият институт - Общество на народите, който имаше за задача да провежда на първо място справедливостта.
По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи. Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света. Но за съжаление в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба.
Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос. Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове.
Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения. Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея.
В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР. След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов председател се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества.
С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски писател граф Лев Николаевич Толстой. В България Обществото на толстоистите издава списание и книги, откриват и вегетариански ресторанти. Толстоистите са за прост, близък до природата живот, за вегетарианство, за въздържание от алкохол, тютюн, упойващи вещества. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи.
Идеите на Земенхоф за общ международен език - есперантото - също събират хора. Изявяват се още всевъзможни клонки от утвърдената православна религия като съботяни, евангелисти, баптисти, Ангелска тръба и пр. Но те са само някакъв вял повей от екрана на епохата.
Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашите духовни среди, и в добро, и в неблагоприятно отношение. Теософите пробудиха интереса към окултното, ала изнесените от тях възможности за ускорена еволюция и реализиране на свръхчовешки способности и сетива, тласнаха някои в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и естествен, близък до природата живот, стана нещо като предтеча на Учителя. Защото това беше като едно необходимо условие за онези, които искат да следват Учителя. Но и тук се явиха крайности, които спъваха.
Ще приведа само по един случай от спънките, които теософските и толстоиските идеи, приети в тяхната неправилна форма, донесоха на Братството.
