Глава втора
ВЕРИГАТА
Автоматична фотокамера
1899 - Дънов живее в Нови Пазар. Поддържа кореспонденция с Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. Те първи проявяват траен интерес към духовното присъствие в него.
14 февруари 1899 - Дънов по духовен път приема десет въпроса на Духа, наречени „Свидетелства.“ Отговорите им стават основа на кръга от последователи приели мисията му на духовен просветител.
6 април 1900 - Прави неуспешен опит за широко общо начало на духовна дейност.
25 юни 9 юли 1900 - Приема по духовен път „Седем разговора с духа“ - съвети и наставления за предстоящата му духовна мисия.
Юли 1900 - Прави нов опит за началото на обща духовна дейност с първата годишна среща на Веригата във Варна. Присъстват Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович.
20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик.
27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“
1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология. Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и хиромантия, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София. На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в Евангелската църква в присъствието на пастор Ватралски.
Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас. Март-май 1902 Прави обиколка в северна България: София, Шумен, Русе, Търново и Варна.
Август 1902 - Трета годишна среща на Веригата в Бургас.
Август 1902 май 1903 - Обиколка на южна България: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София, Враца, Видин, Лом, Свищов, Сомовит, Плевен и Варна.
Лятото на 1903 - Държи сказки по френология в читалище „Надежда“ в Търново.
14 август 1903 - Четвърта годишна среща на Веригата във Варна. Септември-октомври 1903 Обиколка от Варна през Добрич, Балчик и Каварна с по две сказки във всеки град.
Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна.
Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна.
* * *
В края на века Петър се приютява при баща си в Нови пазар. Тук наистина е спокойно. Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели. Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната. Това са синовете и дъщерите на тежки асове в стопанския живот на краевековна България покрили терена от петролните извори на север от Дунав, до търговията в северна Африка.
Трябва да си на малко, голо място, за да можеш да се протегнеш надалеч, надалеч в пространството без да те препънат, или разсеят натуриите на ежедневието и врявата на скупчването.
Но - да вървим нататък стъпка по стъпка.
На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление. Това са десет въпроса на Духа, които нарича „Свидетелства.“ Отговорите им са свързани с мотивацията му да изгради духовен кръг от свои последователи, които да приемат с пълно доверие мисията му на духовен месия. Една година по-късно - на 6 април 1900 - той прави опит да постави формално началото на кръга около себе си, но този опит завършва неуспешно.
Три месеца по-късно - от 25 юни до 9 юли приема отново по духовен път това, което между последователите му се нарича „Седем разговора с духа.“ По същество става дума за конкретни съвети и наставления за подготовката на предстоящата му трайна мисия.
Преди края на юли, Петър свиква официално учредителна сбирка на съмишлениците си във Варна, с която да се постави началото на „Веригата:“ открито общество за духовно развитие под негово ръководство.
В залата в която се свиква учредяването на Веригата, идват доктор Миркович от Сливен, живущият в Бургас пътуващ проповедник от стар духовен род на сливенското село Раково - Пеню Киров, и чиновникът в Бургаската община - Тодор Стоименов. В залата са подредени дванадесет стола. По-голямата част от поканените, т.е. осем на брой не са дошли на учредяването. Петър не казва точно кои. Защо някои от тях не са дошли, също не е от особено значение. Те са с него.
И така, кои са последователите и съратниците, на които Петър разчита по това време? Много от тях се явяват на последвалите четири срещи в рамките на август 1904 година. Освен доктор Георги Миркович (р. 1825), Пеню Киров (р. 1868) и Тодор Стоименов (р. 1872), идват Анастасия Желязкова (1845-1931), Мария Казакова (1852-1908), Милкон Портомиян, Михалаки Георгиев (1854-1916), Георги Куртев (р. 1870), Елена Иларионова (р. 1878), Гина Гумнерова.
Любопитно е силното присъствие на жените между най-ранните му последователи: пет от изредените десет постоянно присъстващи на годишните срещи. Нито „домошарки,“ нито развяващите денонощно поли левичарки от първите години на 20-ти век! Жените от кръга на Петър Дънов са белязани с космополитните параметри на своите предприемчиви съпрузи и дядовци, с европейските, руски и американски училища, с търговските кантори, пристанищата, тържищата и петролните кладенци от Москва до Кайро, и от Багдад до Кьонигсберг.
Споменахме, че през 1898 г. той отправя своето „Възвание към народа ми българските синове на семейството славянско“ пред варненското благотворително дружество „Майка“ (среща се и като „Милосърдие“). Член на управителния съвет на дружеството по това време е 53-годишната Анастасия Желязкова, която по-късно се заема с изграждането на първото професионално училище във Варна „Трудолюбие.“ До женитбата си Анастасия носи фамилното име на тежкото чорбаджийско семейство на Цвятко Узунов от Одрин. Узунови са богати хора със самочувствие. От тези които искат да вървят свободно напред и затова са против османското господство. По-малкият й брат Атанас Узунов е приятел на Ботев и Левски, и след обесването на Апостола става негов заместник. Получава каторжна присъда от турците, бяга в Русия, става народен представител от Либералната партия в парламента на независима България и накрая инспектор на Цариградската Екзархия.
Анастасия е родена в Одрин. Тя учи в гръцко и френско училище в Цариград. Става учителка на 24-годишна възраст в Калофер, а от 1871 до 1876 - в Пловдив. В Пловдив през 1869 основава женското дружество „Майчина длъжност“, сътрудничи на вестник „Век“, написва и издава „Буквар на франзузкия язик. Нарядила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, Виена, в книгопечатницата на Л. Сомер, 1875 г.“
За живота й през периода 1880-1889 г. липсват подробни данни. Омъжва се за видния лекар - Младен Желязков, сестрин син на екзарх Антим Първи, и приема фамилното име Д-р Желязкова. Отглежда две деца. Синът й се оженва за дъщерята на Илия Панов от Видин, министър на едно от следосвобожденските правителства на България.
През 1890 г. д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа“. Във Варна тя става член на учреденото през 1888 женско благотворително културно-просветно дружество „Майка“. През 1892 г. е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на този пост до 1897 г. От този период е друга запазена нейна книга: „Трендафил. Комедия в три действия в стихове от Леополд Лалуе. Превела Анастасия д-р Желязкова. Варна. Печатница Нитче, 1894.“
Приблизително през същия период Анастасия УзуноваЖелязкова изучава спиритическа и теософска литература. Дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г. я нарича „Известната спиритистка...“ Нейни са преводите на „ Защо живеем? Разумно и правилно разрешаване проблемата на съществуванието“ от Леон Денис, Варна, 1899, „Раят. Мисловния мир“ от К.У.Летбитер и няколко големи спиритически статии, отпечатани в редактираното от д-р Миркович в Сливен списание „Нова Светлина“ (1890 - 1896). Това вероятно е и времето, когато се запознава с Дънов. През 1897 участва в учредяването на Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, и на следващата година като член на управителния съвет на Дружество „Майка“ организира представянето на „Възванието“.
Анастасия е първия варненски ученик на Дънов, и годишната среща на Веригата през 1906 г. се провежда от 11 до 1 август в дома й на ул. „Стефан Караджа.“
* * *
Мария Казакова (1852-1908) е родена в Сливен. Първоначалното си образование получава в родния си град. Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован мъж от Тулча, който почива рано и Мария отново отива да учи този път в Русия, където завършва висше педагогическо образование. Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на Девическата гимназия. Като благотворителка и общественичка, домът й става център на елита на града, откъдето се подемат много благородни начинания. В самото начало на века тя влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана, и също така и с Петър Дънов. В писмо до Голов от 1904 година тя споделя, че възприема Дънов като оръдие Божие със задачата „да повдигне частно българския народ, и въобще славянството.“ Идеализмът на ярките духовни просветители от онова време е в пълна хармония с нейният идеализъм. Тя вече е изпратила известните си призиви и послания към всички силни на деня, които имат отношение към тази част от света, да наложат една по-висша справедливост в живота на славяните. Между адресантите й са, и руският император, турският султан и ред западни държавници.
Казакова е буквално първата ученичка на Петър Дънов от времето на най-ранните събори на последователите му и най-щедрата поддръжница на неговата дейност.
* * *
Елена Иларионова (1878-1946) произлиза от семейството на единствения български бизнесмен, чиито милиони идват от петролодобивната индустрия. С нея космополитният размах на кръга на Дънов от Бостън, Одрин, Африка, Монпелие, Диарбекир, Тулча и Русия ни довежда до Плоещ. Там баща й, прочутият наш възрожденец Райчо Попхристов, има петролни кладенци. След освобождението той спира да пръска пари за български чети през Дунава и за снабдяването на нашите опълченци. Изчаква криволяво новородената Елена да поукрепне, и когато става на 40 дни продава всичко което има в Плоещ и се връща със семейството си в Габрово. Скоро почива, а след него и съпругата му. Елена остава с много пари и още повече настойници, които я изпращат в девическия пансион във Велико Търново да дели една стая с небезизвестната на всички Иванка Ботева.
Елена завършва гимназията през 1896 г., когато се омъжва на 20-годишна възраст за търновския офицер Константин Иларионов. По това време Дънов изнася сказките си по френология, и Иларионови се запознават с него на една от тях в търговското училище на града. Те остават силно впечатлени от способностите му като лечител. Елена по това време вече има определен интерес към духоните и окултни търсения на търновчани. Тя се движи в кръга на известния местен преподавател и писател Васил Узунов и чрез него става водеща фигура в един от трите големи спиритически кръжока на града.
От 1907 година Елена започва редовно да подпомага и да участва в съборите на последователите на Дънов заедно със съпруга си отначало във Варна, а когато след 1910 те започват да се провеждат в Търново, съпрузите стават редовни домакини на Учителя в новата си голяма къща на ул. „Зеленича“ 28. Там ръководителят на Бялото братство има определена стая в партера на сградата, която използва по време на престоите си в града.
* * *
Гина Гумнерова е била най-близо до Петър Дънов, защото го приютява като постоянен квартирант в София. Грижовната хазайка приема съмишлениците му, организира беседите на своя необикновен наемател, участва в сбирките под собствения си покрив. Гина е съпруга на просветителя Петко Гумнеров, наследник на богат винарски род от село Церово, Пазарджишко. Тя се омъжва за Петко, и двамата се заселват в столицата на ул. „Опълченска“. И двамата се отличавали с другомислие. Били запленени от своя денонощен събеседник, и осъмвали над тълкуването на новите идеи, завладяли душите им. Домът им се превърнал в клуб на Бялото братство. Петко станал дясната ръка на Дънов. Стопанката била нещо като секретарка на щаба. Тя нямала други занимания извън кръга на дъновистите. Тъй като била бездетна, придумала съпруга си да направят завещание, с което да припишат дома си на братята и сестрите от веригата, като преданите дарители се изселили в Арбанаси на слънчевите височини над Търново. Историята понякога се подиграва с благородните хора! Завещанието не било изпълнено. През 50-те години на миналия век, домът музей на Учителя на ул. „Опълченска“ 66 се преустройва в „Музей на Георги Димитров.“
Но това е друга история. Ще се върнем на нея като му дойде времето.
* * *
А останалите? Мъжете?
Ще започна с легендарния радетел на българския патриархален дух Михалаки Георгиев 1854-1916 год. Роден в гр. Видин, завършил висше търговско-индустриално образование в Чехия, след Освобождението става учител и пише редица трудове по стопански въпроси. Вече в зряла възраст започва да публикува критически разкази срещу военната истерия, вулгарните политически нрави и насилията против традиционната народна патриархалност и идилична емоционалност. Хумореската му, „Меракът на чичо Денчо“ си остава ненадминат еталон в наивната чистота на българското съзнание.
Веригата, разбира се, не е ограничено българско начинание. В него намират мотивация за духовните си усилия представители на всякакви етнически групи в тогавашна България, и в тази връзка ще споменем един от първите сподвижници за изграждането на Веригата международния търговец арменеца Милкон Портомиян, който след време напуска България.
Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович. Той е брат на сливенския милионер Русчо Миркович, който му осигурява от млади години дялът му в наследствения бизнес на баща им. Образованието му? Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков. После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград. Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при завършването си получава специална награда от Наполеон Трети. Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове. С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската църква от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия. С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия. За съжаление в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия. Става дума за софийския митрополит Доротей, който е запален туркоман и туркофил, доносник на властите. В истерията си да се добере до екзархийски сан - Доротей оклеветява доктора в политическо заговорничество, и Миркович бива осъден на смърт. С огромните усилия и влиянието на брат му и други представители на българската тежка артилерия смъртната присъда бива сменена с вечна каторга. След две години затвор в Цариград Миркович е препратен на заточение в Мерден (Диарбекир). През 1875 г., фигуративно казано, напълно му махат оковите, и той започва да лекува местното население. При помилването си Миркович оставя спечелените си средства като лекар от 3000 турски лири на тамошната арменската църковна община за строеж на нови църковни имоти. Когато по-късно го питат „Защо?“ - той споделя, че местните - българските заточеници са побойници и пройдохи, и всичко просто ще се пропилее, докато диарбекирските арменци са вярващи, семейни хора. В Сливен Миркович издава сп. „Виделина“ и „Светлина“. През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство.
Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович. При него няма и следа от огромното разгръщане на доктора във всички сфери на обществения живот, било то в научната, обществената, политическата, или благотворителна сфера. Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан. Роден е през 1868 г. в Карнобат. Според близките му животът му е просто стопроцентов низ от духовни изживявания. Първото му видение е на седем годищна възраст: Явява му се светло същество, което се носи в небето на север към Стара планина! На 12 годишна възраст е увенчан от два ангела по поръка на Бога. На петнадесет годишна възраст изчезва някъде в чужбина. Никога не споделя къде точно. Записва се доброволец в Сръбско-българската война, но го поваля дезинтерия и едва оживява. На 27 години встъпва в напълно неудачен брак, и на 23 юли 1900 година, в 5 часа сутринта, Петър Дънов го кръщава с водно кръщение в река Девня, с което го освобождава от всички минали връзки, за да го приеме за свой верен помощник до края на живота си. С това Петър се сдобива с първия си ученик и оттам нататък близките му последователи постепенно го титуловат като Учителят.
След една-две години отново има видение. Този път му се явява Светия дух и му казва, че Бог го определя да обикаля България като проповедник от една, до три години. Следва поразителния му живот на пътуващ проповедник, отначало с арменеца Милкон Партомиян, след което се установява в Бургас в близост с Тодор Стоименов.
Телескопичен блик
Между другото! Тази книга не е единствено част от биографията на Петър Дънов. Тази книга е и за Веригата, и за Изгрева. Така че, ето още някои подробности за един от големите трима в тази връзка: Пеньо Киров. От близо!
Ще има още и за Миркович. Нататък покрай Изгрева ще има за Лулчев. Ще има за който дойде. За Калканджиев да речем. За сливенската навалица от дъновисти. За Айванхоу или Михаил Иванов от Париж как отива при папата с оня индус, и как... Ама не! Може и да няма за него. Ще видим как ще се търкули историята.
Така че, ето го дневника на Пеню Киров за едногодишната обиколка да проповядва, възложена му от Духа:
„18 май 1903 г. Тръгнахме по призванието аз Пеню Киров, родом от гр. Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.)
19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“.
26 до 30 май - Чарлий, Сливенските минерални бани, Чифлик (с ново видение на Киров), Енипаджи с проповед на Милкон на турски, Кадъкъой с проповед в училището и спане при кмета.
31 май 2 юни - Нова Загора. В Коруджи попът пита имат ли разрешение от владиката, но Киров казва, че „нямат позволение от владиката, а от владиците“ и проповядва с огромен успех. В „Женското училище“ кмета, околийския началник, учители, попове, протестанти и др. ръкопляскат.
3 юни 12 юни - Кара-бунар, Стара Загора, с. Текето, Белчево, Алипашовитеханища, Чирпан, Меричлери. Пере ги дъжд. Село Кайматли, Сюлмешлий, Сеймен, през Марица с каик в Сатъбегово, сблъсък с пияните селяни, Садово, пеша за Пловдив в дъжда, Татар Пазарджик, Башумя, Ветрен, където срещат самоковският пътуващ евангелист книжар Евтим Винаров.
13 юни. - (Чирпан) Ихтиман, Вакарел. Искат да ги вържат и да ги убият с камъни. Вечерта Пеню има видение.
14 юни... 2 юли - Новите ханчета, Германци, Горубляне, София. Гостуват на Бъчваров и Гумнеров, в Бояна на албанеца Михалев. Милкон работи. Много нови познати. Книжарят Голов... Поемат през Враждебна.
14-16 юли - Баувица, Караджиларе, Курмянско, Севлиево, Богатово, Ново село, Бълван, Ледених.
17-18 юли - Запознават се с Казакова във Велико Търново. Сеанс, запознанства с сръбкини шивачка и медиум.
19 юли 22 юли - В Женския манастир в Арбанаси се отвращават от разврата. Горна Оряховица, Лясковец, Тимниско, Поликраище, Коцежа и Одаите. Раданово, Бяла, Две Могили, Русе. Къпят се в Дунав. Срещат познати протестанти. Получават пощенски запис от д-р Миркович.
27юли - с. Бъзън, Писенер, Торлак, където след проповедта следва голямо сбиване.
28 юли... - с. Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски). Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата. Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата.
19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково.
3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с. Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С. Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София.
11. ноември... — В с. Желява през с. Яна. Бухово (след проповедта обвиняват Пеньо, че е протестантин и го карат на сила да пие вино). Бутунец, Челопечене, Враждебна, Барловския хан, Невленските колиби, Врачанските колиби, с. Банкя, Трън, Брезник, Филиповските и Параменските колиби, с. Ребро, Конско, Видрица, Брезово. През брезнишките къшли за Перник. Слаканевските и Богдановдолските колиби, с. Батановци и с трена в Перник, после Радомир. За Кюстендил през Върба, Кошарите, Бубурици, Прибод, Извор, Клисура, Чоклъово. Червеново, Коньово, Багреница, Търновмък, Нови Чифлик, Кадин мост, Четерица, Панчерево, Баланово, Дупница. Самоков. Протестантската учителка в американското училище Димчевска изгонва Пеню „защото бил с дявола...“, но вечеря с протестантския проповедник Мишайков.
8 декември... - С. Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик. За Пещера през Башикярово, Хаджилар, Кучагово, Радилово. Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим. Стина, Перущица, Брястовица, Дермен-дере, Каматево, Пловдив. Катуница, Садово, Скобелево, Чирпан, Стара Загора с влак, Нова Загора, Кермен, Сливен. Остава там до 4 февруари.
4 февруари... - Алазагли, Артаклари, Скобелево, Гаврилово, Ямбол, Стралджа, Карнобад, Ерифили, Айтос, Бургас, Месемврия, Чимос и Равда, св. Влас, Емине, Гъозикен, Бяла, за Варна през Антикъой, Фъндъкъой, Оряхово, в ханчето в Паша Дере спира премръзнал. Във Варна приспива в Милконовия дом.
8 март... - За Балчик през Франга, Ени-кьой, Чаталчешме, Гечилер, Текето, Балчик, Каварна, Т. Сюючук, Михал бей, за Добрич през Диван-ювалъ, Чаирли-гъол, Сус-къой, Вейлюфак, Айдънчево, Башбунар, Kypm-дере, Чанаклар, Алъчкъой, Каба-сакая, Гелинджик. Адски студ!... Сюючук, Малко-чамурли, Средно-чамурли, Голямо-чамурли, Денеклер, Кара-мелит, Канак, оямар, Курт-бунар, Гюлер-кьой, Суджак. Поемат за Силистра, Алфатар, Тутракан, Русе, Свищов, Аахово, Аом, Видин, Кула, Новоселци, Бяла Рада. За Белоградчик през Бранковци, Цар Шишман, Толовща, Рабиш, Върба, Белоградчик. За Фердинанд Боровица, Гиоргич, Торна Белотиница, Смоляновци, Виница, Горно-вареница.
1 април... - с. Долна Вериница. Тръгват за Берковица с файтон, на който се вози 18-годишна проститутка. През с. Боровица, Комарево, Черковска клисура, Чифанкьово, Слатина, Драганица. Поемат за Враца през с. Бяла, Бистрица, Кулата, Враца. Трето земетресение за последните два месеца. С влак за Ихтиман, с. Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо село, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр. и пр. за Стара Загора.
Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения...
За колко време бихме направили тази обиколка ние?
С вас?
От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога. Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата.
Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява. Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог. Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна. Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си.
Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури. Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера.
Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов.
* * *
Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат.
Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров. С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си.
През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“
Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е. систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от умствените и духовни данни на съответните личности. Издава статии на тази тема (сп. „Родина“ 1901). Изнася сказки (Нови Пазар, читалище „Зора“ и проповед в Евангелската църква в Сливен, читалище „Надежда“ в Търново). В Шумен. През 1903 дава в Добрич, Балчик и Каварна по две сказки. Води лекции по френологя и хиромантия.
Обиколките му са неуморни като започва от Варна през 1901 г. Следват Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик и накрая София. Следва Северна България през 1902 като тръгва от София. Следва Шумен, Русе, Търново и пак Варна.
Дънов ежегодно е на срещите на Веригата. След учредителната във Варна през 1900 год., следват втората среща в Бургас през 1901, третата пак в Бургас през 1902, и четвъртата във Варна през 1904. Интересно тук е да се спомене, че всяка следваща година, срещите променят малко или много характера си. Официалните вечери на срещите отначало имат доста ритуален характер. Пие се по чаша червено вино за специална наздравица и пр. и пр. От година на година протоколите от срещите показват, че събиранията стават по-малко претенциозни; по светски.
И с това се изправяме пред дверите на София!
Снимки към глава втора: Веригата
