Мнозина от съвременните интелигентни хора гледат на молитвата като на един предразсъдък т. е. като на едно средство, което не води към никаква цел. За съжаление, те донякъде са прави. Днес, за днес, молитвата, у болшинството хора, които си служат с нея, е така изродена, до такава степен е опразнена от вътрешно съдържание, че смело може да се каже — днес с молитвата, с малки изключения, се само проституира.
Нема по-свещен акт за човешката душа от този на прямото й обръщане и свързване с Бога, което може да се достигне и чрез молитвата. Обаче, това, което обикновено се прави, е светотатство, а не молитва. Поради това ние виждаме, че днес молитвата е в упадък, тя е станала една фалшива монета, на която не отговаря никаква реална стойност. Не напразно, следователно, болшинството от интелигентните хора посрещат със смях този, който им заговори за молитвата.
От друга страна, има ли поне един истински велик акт в света, който да не е предшествуван от молитва, в една или друга форма, съзнателна или несъзнателна? — He! Какво правеше сам Христос, за да свърже своето съзнание с Божието, да укрепи тази връзка и да устои на бурите, с които тъмните сили връхлитаха на него? — Той се молеше! . . . Какво прави всеки човек, даже и пред най-малката победа в своя духовен живот? — Същото, — макар, може би, само с няколко думи, спонтанно и искрена излезли из дълбочината на душата му и отправени към Бога! Най-после, какво по красиво, по-възвишено и по естествено от безмълвното, полусъзнателно или безсъзнателна обръщане към Бога, с което изявява своето съществуване душата на безбожника дори и което е белег че връзката между човека и Бога не може никога да се разкъса!
И тъй, молитвата е една велика сила, или, по-точно, процес, чрез който силата на Бога се влива в душата на човека и го прави способен на велики дела, на свръхчовешки постижения.