Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята.
Какво дължим ний, неговите ученици, нему?
Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната! .. .
И той ни спаси!. .. Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония .. . Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината! . . .
Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов. . .
Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси!
Ние умирахме — и той ни съживи!
От тоя ден — и завинаги — ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя! Минават от тогава дните, месеците, годините, — и нашият път е все тъй прав и тъй светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза, — те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото.
Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние. — Отчаянието нема власт над него. И — едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от своите сили, всички ний вървим напред. И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, — отново ще станем и ще продължим! Ний няма да спрем! Защото нашия път минава през Вечността и завършва в Бога!
Кой е той? — ний не можем да разгадаем. Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошел на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта!
