ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА И СЛАВЕИТЕ
Есента
Аз съм есен златоткана,
С пъстра, гиздава премяна;
В клоните ми вятър вее,
вятър вее — плод люлее.
Тъжна, пуста ме наричат,
но все пак всички ме обичат...
Че у мене само има
сочни плодове за зима:
грозде, дини, круши, дюли,
Мед, бадеми и мамули.
Тъжна, пуста ме наричат —
но кого ли по-обичат ?
Зимата
Всички най-обичат зима!
Аз съм зла, но съм любима,
Може буря да извия,
може с лед да ви покрия,
да замръзне всичко живо —
никому не ще е криво;
радват се децата малки,
че си имат пак пързалки,
че си правят снежни топки —
за врабци капани — клопки.
Аз съм зла и съм бурлива,
но съм бяла и красива!..
Лятото
Тъжна есен, ледна зимо,
не сте време вий любимо!
Лятото над всичко грее.
през лятото всичко зрее.
Буйни ниви се жълтеят
и жетварки песни пеят ...
Щъркели, орли се вият,
в снопите се птички крият.
Тъжна есен, ледна зимо,
лятото е най-любимо!
Пролетта
Ледна зимо, тъжна есен —
само пролетта е песен!
Лятото е знойно, жежко,
зимата минава тежко.
Кал и влага, черни клони,
тъжна есен листи рони;
леден вятър, ледни хали.
гонят зимните парцали.
Задух, суша е в полето —
страдат всички цяло лето.
Пролет! Пролет! Вечна младост,
само рози съм и радост!
Със цветя земята кича —
затуй всеки ме обича!
Славеите
Зимата минава тежко,
лятото е знойно, жежко,
есента е пък ужасна,
само пролетта — прекрасна!
Игра от Н. Балабанов
