КНИГА ТРЕТА
РЪЦЕТЕ КАТО ИЗРАЗ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА
Имаме безспорни доказателства, че по всички континенти на Земята в много далечни времена преди Потопа е съществувало раса с много висока култура - раса, притежаваща големи знания и мъдрост. Тази раса, според изказването на един мъдрец, е дошла да организира и уреди живота на Земята. В някои съобщения на археолози и пътешественици се изнасят учудващи факти за дейността на тази раса, имащи общ елемент, който показва техния единен произход. Така например т.нар. Балбекски тераси в Ливан са построени от каменни блокове с дължина от 20 метра и тегло повече от 500 тона. Голяма загадка са старите карти на Антарктида, в които са изобразени планини с върхове и долини, покрити с дебели ледове и снегове. Очертанията на самия континент напълно съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само когато Антарктида е бил свободен от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята е била свободна от тази обвивка, която сега има, и е била покрита с богата растителност, показва фактът, че в последните години под дебелия лед и сняг са открити въглищни пластове и вкаменени дървета.
Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни Перуански украшения от платина. Знае се, че платината се топи при 1700 градуса и че е необходима сложна техника за обработката и.
В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно.
Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход.
В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти.
При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура.
През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини край океана. Аерофотоснимките показват, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле.
Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери: прави паралелни линии с грамадна точност се простират по на 10 - 15 километра. За направата на тези фигури е трябвало да работят хиляди хора под ръководството на много опитни геодези, имащи на разположение точни уреди за
такава дейност. Освен това тези фигури могат да се видят само от голяма височина, и то от летателен апарат. За такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където е отбелязано, че атлантите - народ от потъналия континент Атлантида - са можели да пътуват и до други Планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движели с живак. Древните народи са употребявали символичен език; с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, която дава силната практична мисъл. Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силна мисъл, т.е. атлантите са знаели, че мисълта е сила, и са умеели да се ползуват от нея като сила. И в наше време големият английски математик Пол Дирак през 1928 година състави едно уравнение от квантовата механика, с което доказа, че мисълта е сила, а също,че съществува вещество с обратен силов строеж - антивещество. За това уравнение този гениален математик получи Нобелова награда.
Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли Тиахунако, което ще рече „Град на Мъртвите". Те се простират на площ от много квадратни километри и се състоят от постройки, направени с грамадни каменни блокове. Над тях се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал лице на изток към изгряващото Слънце. С това явно е изразено уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се намира прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един-единствен блок. Горната част на тази врата е покрита с йероглифи, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар. Врата на пумите. Тази врата представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи по сто тона и съединени с медни скоби. Намерени са там много учудващи със своята импозантност останки. Интересно е заключението на учените, според което народът, живял и изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Голяма загадка е и начинът, по който жителите на този град на мъртвите са пренасяли от планините много тежките каменни блокове.
Хората на тази голяма цивилизация са живели не само върху сегашните континенти, но и върху такива, които са потънали в океаните. Така например, през лятото на 1966 година океанографският кораб „Антоний Браун", който е изследвал дълбоката падина „Мили Едуард" в Тихия океан, изведнъж открил нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1880 метра от повърхността на океана се забелязали някакви развалини. На снимката ясно личали колони и порти с йероглифи. Ръководителят на експедицията Робърт Мендест продължил търсенето и близо до пристанище Калао, ехолотите открили други потопени колони и остатъци от здания.
Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация. Има и много още остатъци, пръснати по всички острови и континенти, показващи историчността на такава раса.
Тази високо издигната цивилизация е имала науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора се занимават. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни под името „Окултни науки". Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен света на трите
измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други,по висши сетива, които човек може да развива; свят на други закони, други принципи, свят, в който се борави с други сили в своята творческа изява.
Голям дял от науките, с които тази издигната раса се е занимавала, са били посветени на знанията, които дават възможност да се открият и разбират качествата и способностите, които всеки човек при своето рождение носи а също така и условията, при които ще премине животът му на Земята.
Раждането на човека е едно велико събитие от изключителна важност, както за самия човек, който се ражда, така и за неговите родители, а след това и за обществото около него. Какво представлява това мъничко, едва шаващо същество, какви качества и способности носи то в себе си, какъв е пътят на неговия живот? Всичко това будело голям интерес у хората от тази велика раса. Когато са успявали да разберат онова, което роденият човек носи със себе си, те са се стараели с всички средства да създадат условия за развитието на благородните и полезни качества и да отнемат възможността за развитието и укрепването на отрицателните. Че наистина всякога новороденото дете носи със себе си своите качества и способности, въз основа на които се определя и пътят на неговия живот, виждаме преди всичко от голямото разнообразие на хората, както по външния им вид, така и по изявите на качествата и способностите им. За да може да се разбере онова, което представлява новороденият човек, народите от тази велика раса са създали ред науки, даващи възможност да се проникне в тази загадка. На първо място това е науката за Звездния мир и по-точно нейният втори раздел, наречен сега Астрология. Тази наука има възможност да ни даде най- задълбочена и най-ясна представа за това, което носи у себе си всеки човек. Затова са я наричали „Царската наука".
Хората от тази Първа раса са приемали, че дванадесетте съзвездия, наредени в плоскостта на Слънчевия сектор, и Планетите в Слънчевата система, заедно с Луната и самото Слънце, с изтичащите от тях силови течения в момента и на място на раждането отразяват именно неговите качества и способности, а също и условията, при които ще протече животът му. Те са разбирали, че човек е една идея на Бога, на Необятния Миров Силов Океан, и за да се реализира тази идея, той е създал Слънчевата система. Тъй както всяка звезда - Слънце, е център на една планетна система, задачата на която е да се реализира една идея на Природата. Силите, които създадоха нашата Слънчева система, създадоха и самия човек. Той не е само това осезаемо за нашите пет сетива същество. Същинският човек е един друг образ, неосезаем за тези сетива. Този именно образ, вид на човека носи в себе си качествата, способностите и условията, при които ще протече животът му. Този образ, който ще наречем „Двойник", е поле, където се проявяват силовите течения на членовете на Слънчевото семейство и на самото Слънце. Оттам е и връзката между тях и самия човек. Този Двойник изгражда и главния мозък, където силите от всеки член на това семейство създават и оформят група мозъчни клетки, способни да отразяват качествата и способностите, които съответстват на силовото течение. Тези части на мозъка са способни също така да приемат и да реагират на тези силови течения. Представителите на тази Първа раса са приемали също, че в силовите течения, изхождащи от Планетите, са вземали участие и небесните образувания от дванадесетте Зодиакални съзвездия, като всяко едно от тях е въздействало съответно върху всяка една от дванадесетте Планети в Слънчевото семейство.
Групата мозъчни клетки със своите нерви, кои излизат от тях и обхващат цялото тяло със своите нервни окончания, дават отпечатък върху психичния живот. Установено е, че най-много нервни окончания има на лицето и ръцете. Ето защо там най-ярко ще се изразят отпечатъците на психичния живот при даден човек. Изучаването и разбирането на тези отпечатъци, които нервните окончания създават там, е било също предмет на науките за размера, формите и линиите по лицето и ръцете. Първата изучава главата и лицето и се нарича сега ФРЕНОЛОГИЯ, а втората изучава ръцете и се нарича ХИРОМАНТИЯ. И двете са от науките на тази древна цивилизация. В тази книга ще се занимаем с изучаването на размерите, формите, линиите и знаците по ръцете.
Всеки един член от Слънчевото семейство чрез нервните окончания, излизащи от съответната мозъчна област, изгражда формите, знаците и линиите на всяка съответна част на ръката. Така първата Планета - най-близката до Слънцето, която все още е неоткрита, наречена от древните ВУЛКАН (неотдавна един италиански астроном я нарече ФАЕНЦА), има своето въздействие върху палеца. Меркурий - върху малкия пръст (кутрето) и хълма под него откъм дланта. Венера определя емоционалната природа на човека, която между многото свои положителни изяви има и две ясно изразени: към първата се отнася усетът за красивото, изящното, хармоничното и съвършеното. За да има човек този усет и да го разбира както в Природата, така и в творбите, създадени от подобни на него хора, той трябва да има в себе си тези качества, заедно със способността да ги изразява. Всичко това до голяма степен се определя от безименния пръст, който погрешно някои наричат пръст на Слънцето или Аполонов пръст. Този пръст носи и изразява споменатите качества, които са феномени на силовите течения на планетата Венера. Неговата задача е да организира и облагородява както самите Планети, така и техните силови течения. Така че всяка форма или линия върху дадена ръка, за да бъде изтълкувана правилно, изисква първо да се определи доколко Слънцето е организирало и облагородило планетните течения, създали този елемент. Защото колкото човешката мисъл е по-организирана и облагородена, толкова тя ще създаде и по-съвършена форма и израз. Съвършената мисъл определя и съвършената форма.
Втората изява на Венера е Любовта към всяка жива форма - цветята, животните, човека. Към човека тя се изразява в две направления: първото е възхищението от самия външен вид на човека, а също и от неговите качества и способности. Второто направление се изразява в едно по-тясно общуване, целта на което е създаване на поколение. Всички тези качества, определени от планетата Венера, които са изразени в големия хълм между линията на живота (от средната и част надолу до гривнената става) и третата, основна фаланга на палеца.
Известно е от астрономията, че планетата Венера при т.нар. долно съединение идва от всички Планети най-близо до Земята (само на 40 милиона километра). Затова нейното влияние върху Земята и човека е най-силно. Може ли някое творение на Природата без Любов? Поради това нейното влияние е изразено на две места в човешката ръка.
Марс има поле за своя израз само в един хълм между линията на ума и тази на сърцето.
Юпитер е изразен в показалеца и хълма под него от вътрешната страна на ръката (дланта); Сатурн - със средния пръст и хълма под него; Уран - с хълма и линиите в долната част на ръката, между китката и долната част от хълма на Луната; Нептун - в областта между хълмовете на Меркурий и този на Юпитер, под хълмовете на средния и безименния пръст; Плутон - в областта на големия Венерин хълм, между началната част на линията на живота и основата на палеца. Тази област от някои хироманти е погрешно приета за втора област на Марс. Планетата Хано, неоткрита още, има област в централната част на ръката, приемана също погрешно от някои хироманти за долина на Марс. Луната има област в края на дланта между линията на ума (под Марсовия хълм) и областта на Уран.
Разрушената планета Фаетон създава уродливите и дефектните ръце.
Всичко гореказано е отбелязано на фиг. 55.
Трябва да приемем, че най-добре са се запазили остатъците от науките на тази Първа раса в Индия. Науката за ръката има преди всичко за задача да покаже качествата и способностите, които даден човек носи.
Възможността обаче да се предсказват събитията и пътят на човешкия живот е нещо много сложно. За тази възможност Мъдрецът казва: „Този дял от науката за ръката е много дребно написан и мъчно се чете." Ние приемаме, че човешкият живот е програмиран. Програмирани са условията, които човек ще притежава, а също и случаите, които ще преживее. Но човек със своята воля притежава и свободата да използува или не тези условия. Ако той ги използува и ги прилага за постигане на доброто, през този и през следващия си живот ще получи по-благоприятни такива. Ако ги използува за осъществяване на разрушителните подтици на злото, през този и през следващия си живот ще се намери при по-лоши условия. Приемаме, че тази програмираност, е изразена на ръката, но ключовете към нея не са добре изяснени. Затова не можем да се
отнасяме с голямо доверие към онези гадатели, които казват, че могат да предсказват събитията в живота на даден човек. В Астрологията възможностите са по-големи, законите са вече изяснени и оттам възможностите са по-големи. В това отношение е постигнат значителен успех.
Индусите считат човешката длан за свещен орган на човешкото тяло, даващ му възможност да твори. А творчеството е един велик процес, ярко изразен в Природата. Ръцете именно дават възможност на човека да се приобщи към този велик процес на Природата - процеса на Творчеството. И затова всяка сутрин, щом станат, индусите поглеждат дланите си - първото нещо, което трябва да се види, приемайки, че всичките им работи през деня ще вървят на добре.
Задачата на тази книга не е да свързва науката за ръката с висши емоционални възприятия като интуиция, ясновидство или други такива, защото при сегашното развитие на човека те са изразени много несигурно, поради което съществува възможността, облягайки се само на тях, да се правят неправилни изводи. Тези висши емоционални възприятия не се отричат и в много случаи са полезни, но преди всичко ще трябва да правим своите изводи от реалните форми, линии и знаци, които могат да се видят на ръката.
Съвсем очевидно е, че двете ръце у човека не са еднакво активни. В повечето случаи дясната ръка е активна, а лявата остава по-пасивна. Прието е, че пасивната ръка (в случая лявата) е тази, която носи със себе си качествата и способностите, които човек има при своето раждане. Дясната ръка (активната) носи със себе си условията, при които човек ще намери в бъдеще и възможностите, които той ще има за онова, което той ще придобие. Този именно факт дава понякога малките различия в строежа и линиите на двете ръце. Обикновено голяма разлика между тях няма, защото еволюционният процес не е толкова бърз, и затова промените както на ръцете, така и на лицето стават бавно и постепенно. Линии, форми или знаци, които се намират и върху двете ръце, ще изразят своето пълно въздействие. Ако се намират само върху едната ръка, ефектът е непълен, т.е. може да бъде, може и да не бъде. Затова трябва да се разглеждат и двете ръце.
Гледането на ръката някога е било съпроводено с голям ритуал. Така например в Индия, където науката за ръката има широка популярност, гледането е било съпроводено с претенциозна подготовка както за този, който ще извършва тълкуването на формите и линиите по ръката, така и за онзи, на когото ще се разглежда ръката. Тълкувателят - хиромант, трябвало да стане рано сутрин, да се окъпе и нахрани при специален ритуал с любимата си храна, а след това в молитвено състояние да получи наставления от своя ръководител (духовен наставник). Трябвало е да има отворен ум, за да могат указанията да бъдат приети и за да разбере отговорността и значението на своята работа. Ръката, която ще се гледа, е трябвало да бъде добре измита, ароматизирана с цветя и благоухания и да бъде прекадена с тамян. Тълкувателят повече от ръцете на двама не трябвало да разглежда за един ден.
