ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР
В лоното на живата природа
Да изкараме детето вън от класните стаи, сред живата природа, при изворите, реките, тревите, дърветата, птичките. Вятърът да милва косите му, то да се радва на облаците, на синьото небе, на полята, горите и планините, на пеперудите, мушичките, да се радва на цветята. Нека да го възпитават цветята, птичките, плодовете и пр. Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина.
Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта.
Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов.
Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа.
Що е творчески труд
Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение.
Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно. А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори.
А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен. Като дадем възможност на детето да твори, тогава ще се развиват силите му; умът, чувствата и волята му ще се укрепят. Във всички области на училищната дейност можем да дадем възможност на детето да твори. Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен, биологичен, нагледност и активност. Но последният се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. По този начин на преподаване не се ангажира в дейност цялата детска природа с всички свои сили Това последното ще се постигне, като се въведе в училището трудовият принцип - творческият труд.
Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни. Знае се, че всеки орган или способност се развива чрез дейност. Целият човек тогава се привежда в активност: сетивата, вниманието, търпението и пр. По този начин всички детски органи и сили - физични и психични - ще дойдат в пълен разцвет: тялото, умът, чувствата, волята, характерът и пр.
Тук под труд не се разбира само физически труд, но изобщо всеки вид дейност - физична или психична. Всъщност не може да се тури рязка граница между физичния и психичния труд, тъй като във всеки тъй наречен физичен труд има и психични елементи - в него взимат участие умът, чувствата, волята и пр. И обратното е вярно.
Не всеки вид труд има образователно значение. Защото не при всеки вид труд детето проявява самодейност, творчество. Възможно е детето да прилага труда и пак да бъде пасивно, да не твори. Тогава такъв труд е механичен. А механичният труд няма образователно значение. Такова значение има само трудът, който представлява творчески процес. А за да има трудът такъв характер, той не трябва да е наложен на детето като нещо чуждо на неговите интереси и подтици, а трябва да бъде свободна проява на неговите стремежи и интереси. Детето трябва да практикува такъв труд, до който е дошло от вътрешни подбуди. Само при такъв труд детето ще твори. Само тогава ще бъдат ангажирани всички детски сили при неговата дейност. Само такъв труд има образователно значение.
За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено към дейност от любовта.
Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден.
Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта.
Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. А трябва да се издигнем от него към работата.” Детето трябва да се подготви за новите форми на дейност, за новото, което иде в човешката култура.
Повечето постъпки на днешния човек не изхождат от висшето му духовно естество. При тях не е засегнат целият човек. А трудът ще стане ценен образователен фактор, само когато при него бъде засегнат целият човек. Само тогава човек се проявява при труда. Тогава целият човек е раздвижен. Само труд, подбуден от любовта, развива всички сили на човешкия дух. А трудът като образователен фактор е ценен, само когато помага за разцъфтяване на детските сили.
При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество. Такава дейност, при която човек не твори, го обезличава. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята висша божествена природа.
Човешката дейност трябва да послужи като повод да се изяви онзи красив вътрешен свят, който образува истинската му природа. Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори. А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент.
Видът на труда - бил той физически, научен, философски, художествен и пр. - не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от душата си. Всяка дейност трябва да бъде един любовен акт. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно. Така всяка постъпка става ценна. И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество.
Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов. Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката душа.
* * *
Пита се, по кой начин детската дейност може да се издигне и да стане свободен, творчески, любовен акт? Това може да стане по няколко начина:
а/ Трудът трябва да има за подбуда детската любознателност.
Детето се интересува от всичко, пита за всичко. За търсене отговор на много от своите въпроси то ще се подбуди да работи: ще изучава фактите, ще събира данни било от природата, било от книги, списания и пр. За целта може да му се наложи да прибегне и до някои опити. След това ще проучава събрания фактически материал.
Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие. Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните. Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2]
Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината.
б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда.
Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3]
В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.”
Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях. Когато детето залесява околните хълмове или посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета в градината, това пак е от любов към хората, които ще се ползват от тях.
в/ Когато детето обработва цветя, зеленчуци и плодни дървета, то е движено от любов към тях. То с любов ги полива. С любов разкопава около тях и пр.
По този начин целият детски труд може да бъде вдъхновен от любовта. Тогава целият образователен процес ще бъде не само творчески, но едновременно и любовен акт. Така детската дейност ще представя важен образователен фактор за създаване на новия тип човек.
Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание.
Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа.
То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават във връзка с детския труд сред природата.
Новата педагогика идва до това чрез по-дълбоко изучаване на детската природа.
Ето някои от основанията за това:
А/ При образователната дейност трябва да се изхожда от физичното. То е по-достъпно за детето. От физичното детето после може да се издигне до по-висши истини.
Най-първо трябва да се упражнят сетивата чрез работа във физичния свят. Учителят казва: „Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това, към което те имат желание. Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене дръвчета, чистене на градината, правене вадички, чистене извори, правене пътеки, почистване двора, и чрез тая работа между другото ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът.”
Поставянето на детето в досег с живата природа е целесъобразно от много гледища. Преди всичко това е полезно поради обстоятелството, че така детето ще бъде поставено в допир с фактите, ще събере достатъчно фактичен материал, който после ще обработва и така ще развие ума, чувствата и волята. Винаги образователния процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, и по-нататъшният образователен процес ще представя обработка на този материал. Цв. Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват. Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците. Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.”
Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън. Може би детският интерес е насочен в друго направление, може би го вълнуват други въпроси и задачи?” На това може да се отговори така:
Общението на детето с природата е естествен подтик у него. То с радост отива в нейното чаровно царство. Детето обича природата. При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая. Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето.
Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания:
а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси.
След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях.
Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност.
б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже:
Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко?
След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки.
У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това. Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини.
в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже:
- Какъв красив пример за подражание! Много дворове стоят пусти, незаградени, с купища тор и др. нечистотии, когато могат да бъдат превърнати в китни градина. Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор.
г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност.
По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности.
В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество.
Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.”
Г/ Детският труд сред природата е целесъобразен от здравно гледище.
Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитът и много други болести се дължат на слабо излагане на слънце. Чрез работа сред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа - то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи на чист въздух и слънце. Чрез полската работа то ще може да упражнява всички свои органи, защото ще извършва най-разнообразни движения с ръце, крака, кръст, шия и пр. От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитие на въображението, паметта, мислите, чувствата, волята и пр.
Така ще се укрепи физически и духовно. Вместо да прекарва непрекъснато в прашни стаи, неподвижно заковано на чина, ще упражнява вън на чист въздух своите сетива, мускулите, белия дроб и пр. Детето ще черпи сили не само от чистия въздух и слънцето, но и направо от цветята и дърветата, които са акумулатори на енергия.
Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи към изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична мисъл, а това става към 14-та година. До тогава то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си. До 14-та година в подем са жизнените сили на организма. Ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие, трябва да спазваме горния закон.
Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за занаятчийския или ръчен труд. Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд. Изобщо трудовият принцип: „обучение чрез дейност” е добър, но начинът на приложението му не е съгласен с детската природа. С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-та година.
Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година. До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти. Нека да е по-близо до природата. Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.”
„Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него.
Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст.
Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година.
Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището. А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст. Детето трябва да се води към природата, да проникне в нея съобразно силите и схващанията сиКрасотите, които природата щедро е пропиляла по всеки земен кът, детето да ги почувства живо със своите неземни възторзи и радости. Те са заложби, които трябва да се отхранят и доразвият. Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек:
1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата.
2/ като го запознаем и с творбите на човешкия гений в областта на изкуството.
Училището не трябва да бъде нито това, което е днес - един схоластичен кабинет, нито една работилница и търговска кантора. Да развием художествените заложби на детето - към това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип. Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му.
Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето. Същата грешка са правили в миналите векове и най-видните педагози по отношение на детето, като са му приписвали физиката на възрастния, искали са да го обучават така, като че ли то има схващанията и способностите на възрастния.”[4]
Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди - изучаването, кои сили и способности в кой период се развиват. От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки.
Също така и за предучилищната възраст, в детската градина, по-подходящо за децата е заниманието в градината, на полето или гората с цветя, дървета, извори, потоци и пр., отколкото с изкуствени пособия.
Е/ Такъв труд сред природата е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общуване с природните сили. Тогава човек е бил в по-големи връзки с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен. Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.
Ж/ Такова обучение в хармония и с т.нар. в биологията биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа. Човекът на първите раси е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. Досегът му с живата природа е бил много по-голям, отколкото днес. Детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ето защо и детето трябва да премине тази фаза.
З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало.
И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици. Но тая работа не трябва да е механична. Ако е механична, тя не дава никакъв подтик. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася у него известни качества. Ако искате да събудите духовната си природа, трябва да се занимавате с отглеждането на цветя, зеленчуци и плодни дървета.”
Ето защо в програмата на всяка образователна система като метод трябва да влезе отглеждането на растения. В училищната градина трябва да има хубави череши, ябълки, круши, сливи, зарзали и пр. И като общува детето с тях, ще получава нещо. Те действат върху него. Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание. Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго. Децата много обръщат внимание на такова предметно учение. И тия плодове или цветя ще станат причина за разговор.
Също като отиде детето при извора и види как бъбли, научава се, какво нещо е доброто и как се прави добро.”
К/ Работата сред природата трансформира детската енергия, спомага за даване възходящо направление на известни отрицателни детски енергии. Тъй че работата сред природата по естествен начин ще трансформира отрицателните състояние на гневливите, меланхоличните, неразположените духом деца и пр. Учителят казва по това: „Ще дадем мотички на гневливите, меланхоличните, на неразположените духом деца. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.”
Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние.
Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.”
М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо:
1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със занаятчийския и машинен труд. Но това е в противоречие с детската природа.
2. Има училища, в които главната детска работа е полската, обаче тя е външна, механична, не е одухотворена, и тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, и това загрубява душата, убива нещо ценно в нея. Трябва да се надрасне материалистичната психика. Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрасне. Трудът трябва да се одухотвори. Не е достатъчно само да се каже, че детето трябва да работи в природата. Важно е, как то възприема нещата. Ако то схваща цветята, дърветата, тревите като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична и малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Трябва да се дойде до ново отношение към природата, а в какво се състои това ново отношение, ще видим по-долу.
Н/ Някой може да каже: „Вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски?” Отговорът е следният: Като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има предвид, че той ще трябва да се въведе дотолкова, доколкото се постигат чрез него образователни цели, именно развитието на всички детски сили и способности и добиване на знания, а не в по-голяма или по-малка степен. Иначе ще превърнем общообразователното училище в професионално. Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека.
И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа.
А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно.
Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят.
О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото.
П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.
Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището.
Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.
[1] Иполит Тен – „Философия на изкуството”
[2] „Психология на творческия образователен процес”, 39, 59, 97 стр.
[3] Пак там, 45, 80, 81 стр.
[4] - „Педагогическа практика”, г.1, кн. 5
