XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
1. Бялото братство у нас след кончината на Учителя Петър Дънов до 10.11.1989 година
След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г. (маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от тоталитарната власт за конфискация на имуществото им.
В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на отечественофронтовското правителство. Пристигнали са с единствената задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учител Петър Дънов. Запитват някои от наобиколилите ги бели братя и сестри къде е техният водач. Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чиито плодове ще споходят четирите краища на планетата.
Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна.
На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравноправно положение в сравнение с другите религиозни и духовни общности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС).
Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. политическата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуалците в България и съответно - църковните и духовни общности).
За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр.
2. Съвременно състояние на Бялото братство в България
На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перестройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България. Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм.
В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове към Министерството на външните работи бе извършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произтичащи от това права: конституционни, законови и подзаконови. Този акт бе осъществен върху основата на писмо № 04.02-172/07.11.1990 г. на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет утвърждава Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство".
И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътрешен и външен живот на територията на България и отвъд границите на страната.
Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от неговия Устав:
- да спомага за изучаването на християнското учение така, както то е проповядвано от Учителя Петър Дънов;
- да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към:
1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината;
2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал;
3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца;
4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си;
5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност, обществено и социално положение и имотно състояние;
- в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропагандират политически дейности и идеи и други подобни.
Към настоящия момент (м. май 2005 г.) членовете на ББ в България наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина.
Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи.
Ръководството на ББ се осъществява от:
1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ.
2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове.
- Контролно-финансова комисия - в състав от председател и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество.
Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с обществеността са:
- Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др. Всички братски групи по места - най-вече в по-големите градове на страната - имат своите центрове (седалища), където е концентрирана дейността им и където предимно общуват с външни за Братството лица.
- Местата за изпълнение (игра) на Паневритмия - аналогично всяка братска група е избрала подобно място на територията на съответното населено място или в непосредствена близост до него.
- Духовни концерти - с участието на музиканти от ББ, както и на симпатизанти, в много от случаите професионални музиканти; входът за тези прояви като правило е свободен. Изпълняват се музикалните творби на Учителя П. Дънов (солово, групово, оркестрово, хорово и пр.) - в подходящ аранжимент, както и произведения на членове на Братството и класически творби.
- Симпозиуми, конференции, семинари - тематични и свободни (най-вече за изучаване духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов); на местно равнище, национални или международни.
- Братски срещи във връзка с важни дати от живота на ББ.
- Вече нееднократно споменаваният летен събор на Рила (всяка година между 19 и 25 август).
- Други (местни) събори.
- Творчески форуми с предварително обявена тематична насоченост.
- Общи събрания.
- Духовни групи (изучаващи Словото на Учителя П. Дънов и следващи неговите принципи и методи за природосъобразен живот).
Съвременната дейност на ББ в нашата страна протича в следните основни насоки:
- организиране на събрания, събори, срещи, на които се изнасят беседи, сказки, лекции, концерти и пр.;
- организиране на изложби, курсове, школи за самовъзпитание, здравословен начин на живот, езотерични науки и др.;
- уреждане на излети, екскурзии, лекувания, паневритмични и музикални упражнения;
- издаване на книги и други печатни издания, на кино- и видеофилми, грамофонни или касетофонни записи, компакт-дискове и DVD на теми, свързани с дейността и целите на Братството;
- провеждане на начинания за братска взаимопомощ.
Възрастовата характеристика на членовете на ББ свидетелства за наличието на три основни поколения (генерации) в движението:
а) най-възрастните братя и сестри - една малка част от тях са съвременници на Учителя П. Дънов и са имали личен контакт с него (последните са навярно не повече от 20 души).
В момента това е най-малката по численост възрастова група в ББ.
б) средно поколение - 35-40 до 50-60 г.
Голяма част от тях са синове и дъщери на живи или починали съвременници и последователи на Учителя П. Дънов.
Първа по численост възрастова група в ББ.
в) младежи - 15-20 до 30 г.
Прогресивно нарастваща по брой и относителен дял група. Една част от тях са второ или трето поколение от семейства на съвременници и последователи на Учителя П. Дънов (т. нар. "потомствени последователи на Учителя"). Но значителен процент са ново попълнение младежи и девойки, завладени от идеите на Братството, намиращи в това учение духовно удовлетворение и път за самоусъ- вършенстване. Мнозина измежду тях идват в ББ, след като вече са минали през други духовни школи, течения и организации, както и през християнски църкви. Не липсват и млади хора, които са разочаровани от дългата и мъчителна криза в БПЦ и търсят друг път към Бога.
Понастоящем тази възрастова група е втора по численост, с тенденции за бързо нарастване.
Социалната характеристика на членовете на ББ показва, че сред движението преобладават хора в зряла, творческа възраст: интелектуалци, представители на свободните професии - музиканти, художници, скулптори, писатели, поети, кинематографисти, артисти, композитори, юристи и пр.; служещи, пенсионери, студенти, ученици и военнослужещи; минимален процент работници и селски стопани (което съвсем не означава, че ББ е елитарна организация). Най-висок е делът на хората на интелектуалния труд (свободни професии и служещи).
Като цяло ББ събира представители на всички типове и равнища на интелигентност и интелектуално развитие и се изявява чрез всички тях. Не съществуват никакви ограничения, които да бъдат предявявани към членовете на ББ в това отношение.
Що се отнася до специалните школи на Братството, които са били изградени след откриването на Окултната школа от Учителя П. Дънов през 1922 г., то там се наблюдават специфични ограничения при подбора за Общия и Младежкия (Специалния) окултни класове. Подборът в този случай е бил извършван върху базата на възрастовия признак, семейно положение (в Младежкия клас - само неженени/неомъжени членове на ББ), личностните характеристики на кандидатите и съответната степен на тяхното духовно развитие.
Образователната характеристика на членовете на ББ разкрива, че най-големият процент са висшисти, вкл. хабилитирани, научни работници, преподаватели, хора на изкуството и културата. На второ място по численост са среднистите, между тях и студенти (потенциални висшисти). Най-малко на брой са членовете с основно и начално образование, вкл. ученици и военнослужещи (потенциални среднисти и висшисти).
Най-важните направления в своето настоящо и бъдещо развитие ББ вижда в:
- най-важната задача - разпространение и популяризиране на учението на Учителя П. Дънов у нас и зад граница;
Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афиширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си.
- изясняване на обществеността същността, целите и задачите на ББ;
- масовизиране на Братството, привличане на все повече нови членове (но не по пътя на агитацията и рекламата, а чрез личен пример и осмислено убеждение);
- търсене на нови форми за общуване с хората - диференцирано според възрастта, интелекта, професията и другите социални характеристики;
- разширяване на издателската дейност;
- решителен ръст в превеждането на Словото на Учителя П. Дънов на най-важните чужди езици и разпространението му в чужбина;
- масови прояви на членовете на ББ, вкл. и симпатизанти;
- усъвършенстване на традиционните форми - семинари, конференции, концерти, братски срещи и т. н.;
- разширяване кръга на ангажираните при организиране на концертите, Паневритмията, беседите и лекциите на ББ;
- разгръщане на всички тези прояви за максимално широка публика (аудитория);
- разширяване на музикалната дейност чрез братските хорове, концертите, индивидуалните и групови прояви на вокалисти и инструменталисти към ББ, вкл. турнета зад граница;
- извеждане и обосноваване идеите на Браството сред световната общественост, вкл. чрез изявите на музиканти, компетентни лектори и др.;
- по-тесни връзки с чуждестранните структури на ББ.
Основен принцип в дейността на ББ: Учението на Учителя Петър Дънов да се излага достъпно за всички!
В рамките на издателската дейност на ББ от м. март 1990 г. бе възстановено издаването на вестник "Братство" (излизал в периода 1928-1944 г. под редакцията на Сава Калименов). Друго възстановено издание - особено важно и представително за ББ у нас - е списание "Житно зърно", излизало по времето на земната изява на Учителя П. Дънов (от 1924 до 1943 г.); тримесечно издание. От 1992 г. нататък бяха издадени и няколко броя на списание "Сила и Живот" от страна на едноименното издателство в Бургас. В началото на настоящата 2005 година бе решено да бъде възстановено и издаването на вестник "Братски живот". За целия период от съществуването на ББ в България (от 1900 г. насам) са излезли от печат над 500 тома книги, вкл. редица повторни издания. Това са преди всичко беседи и лекции на Учителя П. Дънов, а по-малко - коментари, тематични сборници, разработки и спомени от членове на Братството.
Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по следните основни канали:
- дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му;
- десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства;
- дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри.
* * *
След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин.
Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления. Ала след 10.11.1989 г., след утвърждаването на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони. Това може да бъде усетено в някои от издаваните за Учителя П. Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас. Дали с течение на времето те ще отбележат ръст или ще отслабнат под влиянието на обективни фактори - бъдещето ще покаже.
3. Разпространение на Бялото братство в планетарен мащаб
Учителят П. Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и проявление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ. То е планетарно и дори космическо по мащабите си духовно движение, което обаче през различните епохи от човешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя. Затова когато някъде по нейната снага възникне материална проекция на космическото ББ (какъвто е случаят с основаната през 1900 г. у нас от Учителя П. Дънов духовна общност), то рано или късно посетите там семена поникват, дават плод и се понасят във всички посоки, за да дарят и други племена и народи с изобилието на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по- интензивно зад граница след 1925 г. Посредници за разпространяването на неговите идеи по света стават главно две групи хора: 1) чужденци, посетили ББ у нас и отнесли със себе си спомена и впечатленията от живота и дейността на движението; 2) българи, пътували извън родината и споделили истината за Учителя П. Дънов и създаденото от него духовно общество в различни точки на петте континента. Трети основен канал за проникване идеите на Учителя П. Дънов в чужбина са издаваните книги, вестници и списания, отпечатани у нас от членове или симпатизанти на ББ и разпространявани в чужбина.
Ето и някои конкретни епизоди в тази насока.
Изследователи на живота на Лев Н. Толстой свидетелстват, че през 1910 г. той потеглил на път за България. Не достигнал целта си, понеже по пътя се разболял и починал (според биографията му от Бирюков). Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с П. Дънов, в чието лице той разпознал Мировия Учител.
През същата 1910 г. един от бъдещите най-изявени ученици на П. Дънов - Боян Боев, е студент на д-р Рудолф Щайнер. При една лична среща между двамата Щайнер му заявил: "На славянството е отредена велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Аз нямам какво да Ви науча. Върнете се в България, където работи вече Мировият Учител."
През 1926 г. в Япония популярното с прогресивния си обединителен дух идейно-религиозно движение "Оомото" обявява официално българското ББ за едно от идейно сродните му духовни движения. "Аз съм един мъдрец, Учителят е в България!" - признава Онисабуро Дегучи, водач на движението.
По същото време и в Чехословакия възниква интерес към идеите на Учителя П. Дънов. В сп. "Die Gloke" бива отпечатана биографията на П. Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" (от нем. - "Царството Божие на Земята") го назовава "Пророк на Бялата раса".
През 1927 г. в Италия Алдо Лавини публикува в сп. "Il Messagero della salute" обширна биография на П. Дънов, придружена от възторжен отзив за неговата дейност.
В 1928 г. Агнеса Хофман от Католическата либерална църква в Холандия посещава България и се среща с П. Дънов, за когото е чула, че е един от великите духовни Учители на човечеството. Тя споделя впоследствие: "Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството!"
През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта". И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.
Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие". В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек". Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Академията.
В Румъния писателят-пацифист Релжис организира международна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П. Дънов, който му пише следното: "Любовта е основен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние."
В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му - при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М. де Пита превежда и публикува беседата на Учителя П. Дънов "Новата Ева". Бе седите на П. Дънов биват превеждани на испански език и разпространявани от Аржентина в други латиноамерикански страни: Чили, Парагвай, Мексико, Перу.
През 1930 г. Словото на Учителя П. Дънов прониква и в САЩ, Великобритания и Унгария. В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пресата. Обществото на розенкройцерите от гр. Оушънсайд, Калифорния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение."
Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност. Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение.
1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово.
На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството."
През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основи жизни", в която са поместени три беседи от българския духовен Учител.
В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея.
В Япония сп. "Оомото" - орган на споменатото вече духовно течение - предлага на читателите си следния отзив: "Движението "Бяло братство" е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света. То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България.
В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.
В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн.
През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България."
През същата година в Германия движението "Menschheitspartei" (от нем. - "Партия на човечеството") също обявява своята идейна принадлежност към ББ в България и уважението си към Учителя П. Дънов като негов създател.
Във Франция в сп. "Mercure universe^ отпечатана статия под заглавие "Българска алхимия", която съдържа биографични данни за П. Дънов.
През периода 1933-1934 г. разпространението на Новото учение, предадено на света от Учителя П. Дънов, непрекъснато се разширява. Все повече духовни движения от всички краища на планетата възприемат ББ у нас като висш изразител на идеи, които са били обект на търсене и очакване от десетилетия и дори векове. Така например, Швеция, Швейцария и Естония попълват списъка от държави, където вече съществува интерес към Учителя П. Дънов и неговото Слово.
В Югославия С. Паунович, който лично е посетил "Изгрева", нарича П. Дънов "професор", а Школата му на "Изгрева" - "Свободен университет на Всемирното Бяло братство".
През същия период от време множество уводни статии от сп. "Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо.
В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример."
В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят говори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво!"
Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови последователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България? Тя има хубава природа, високи планини..." Йогананда отговаря: "Аз съм дотук. Там действа Духът на Истината."
През 1937 г. Учителят П. Дънов изпраща във Франция с мисия да пренесе там идеите на Новото учение своя последовател Михаил Иванов. Последният изгражда общност, подобна на ашрам, чиято цел е да бъдат практикувани ежедневно правилата за здравословен начин на живот, почерпани от Словото на П. Дънов. Постепенно Севр и Бонфен се очертават като двата основни центъра за духовна работа на нововъзникналото движение. След пътуването си до Индия през 1959-1960 г. М. Иванов получава титлата "омраам" . Дейността му впоследствие се разраства значително и така са създадени клонове на ББ и в Швейцария и други държави от Западна Европа, както и в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия Изток, Австралия, чийто основател е той.
В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани няколко сборника с беседи на българския духовен Учител.
След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия.
След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П. Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братство", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тоталитарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-иде- алистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Независимо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чувствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Боливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия.
През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П. Дънов и проповядваното от него учение. Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и неговите последователи. Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връзката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина.
Понастоящем - в началото на ХХ1-то столетие и третото хилядолетие - структури на ББ и последователи на Учителя П. Дънов има във: Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания, Русия, страните в състава на бившата Югославия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция (в Европа), САЩ, Канада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, някои държави от Латинска Америка и много други.
В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всички хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са придали смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на местна почва.
Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за разпространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съдържание и насоченост. Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се душа. В резултат на това редица светли умове от Изтока и Запада са възприели по вътрешен път вибрациите на това Божествено Слово и учение, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия, в качеството им на неотменим и особено важен елемент от планетарното духовно движение New Age (Нова епоха).
