Пеенето е психически процес
03.05.1943 година – Изгрева – София.
Днес е неделя. След беседата и обеда с брат Христо, влязохме при Учителя. Пак му говорих нещо за себе си. Още ми беше тежко. Брат Христо му каза, че не съм обядвала, защото, докато всички се хранеха, ние чакахме в салона. Учителят веднага стана, отряза четвърт пшеничен хляб, сложи го в една розова кесия и ми го подаде. Ние наблюдавахме движенията му. Помислих си: "Движенията му са чисти като на едно дете". Забравих скръбта си. Учителят ми обясни:
– Ти напразно се безпокоиш и се страхуваш от малки неща. Злите мисли на хората са като мравчената киселина. Не им обръщай внимание! Бъди смела и имай повече вяра! През антрактите, когато ти е тежко в средата на твоите колеги, изпявай по едно мотивче от мистичните песни! Ако направиш това, техните състояния ще се сменят. Понеже имаш много злато от Слънцето, преди да запееш, свържи се с него! Ти приличаш на едно малко лъвче, което един овчар намерил в една хралупа и го прибрал. То дълго време живяло кротко с овцете и с кучетата му. Децата на овчаря обичали да си играят с него. Веднъж то намерило отворена вратата и излязло до близкото езеро. Огледало се във водата и като видяло, че е лъв, така силно изревало, че всички се разтреперали от страх и се разбягали.
Добрият певец владее не само до съвършенство всичките клетки на своето тяло; той владее трите основни вида дишания и умело ги употребява според вида на пеенето си. Например, при високите тонове, ти трябва да прибереш навътре коремните мускули и диафрагмата, и същевременно да разтвориш плаващите ребра. При пеене положението на гласовия орган трябва да бъде такова, каквото е при вдишването на въздух. Положението на носните и лицевите кухини трябва да бъде такова, каквото имаме, когато миришем нещо. Да усещаш нещо като прозявка, но тази прозявка да не бъде в гърлото, а само във вътрешните носни кухини, като полупрозявка. Певецът трябва да започне да пее тъй, като че ли дишането продължава и като че ли изпитва силна радост.
– Учителю, не съм мислила върху тези неща, но чувствам, че ги правя несъзнателно.
Учителят продължи:
– При пеенето се получава една борба между вдишването и издишването. Вдишването ритмично отстъпва пред напора на изпетия тон при издишването. Тази борба се изразява в централната нервна система. Пеенето е един психически процес, при който вземат участие и духът, и душата. Всичките клетки на тялото и вътрешните органи трябва да се нагласят според характера на онова, което ще пее певеца. Това ще се отрази и върху качеството на тоновете. Пеенето е творчески акт между мислите и чувствата на певеца, контролиран от неговия слух. Певецът трябва да има творческо въобръжение.
Господи, Учителю, помогнете ни да виждаме само доброто в хората. Доброто да живее в нас!
