ВЪЗКРЕСЕНИЕ

"Ще дойде с облаците". Най-светлият ще дойде в сивата дреха на дневната светлина, забулен в мъглявината на облака, от който ще рукне благодатният дъжд върху човешките души. Могъщият дъб е скрит в малкия желъд. Космичната сила е скрита в невидимия атом. Малката земя е съкровищница на слънцето.

Така той слезе незнаен, непознат и неочакван в най- бурния век на земята. Не ни каза кой е до последния си час. Само сродните Нему по дух Го познаха и приеха Великото Слово на Отца, което Той свали до съзнанията ни. Половин век говори Той, разкривайки Божествената Мъдрост в прости и ясни слова. Великата наука за живота и Духа е предадена на човечеството за хиляди години.

Новият век на Духа Святи е роден. Диханието му се носи като пролетен вятър разлистник по земята и пълни дробовете ни със свеж аромат — надежда и радост, които бяха заглъхнали в човешката душа. Екна хармонията на мировете и на нашата опустошена от безлюбие и насилие планета. Откъсната от векове от слънчевото семейство на хармоничната галактика, потънала в космичната духовна нощ, Земята въздишаше дълбоко и бавно мъкнеше тежкото си бреме по дългия си път като кораб без пристан, постоянно блъскан от бурните вълни на неорганизирания свят, който го населява и товари.

Но капитанът дойде, пое кормилото и насочи кораба по слънчевия път към висшата му цел. Слънчевият цар обгърна с царствената си плащаница малката земя и я стопли. Рукнаха безброй потоци, запели новата песен на освобождението от зимните окови. Запяха планини и гори, цъфнали поляни и зрели хлебодатни ниви. Събудиха се задрямалите малки същества и като щурци засвириха песенчиците си навсякъде. Като разцъфтяващи дървета се разтваряха спотаените човешки души от топлия дъх на новата пролет. Небето, прозрачно и лазурно, запя: "Майко Богородице, цъфнала ябълко", през този ден на великото възкресение, ожидано от душите през цялата космична духовна нощ. Разсъмна се. Порозовя небето и слънцето изпрати мощните си лъчи на живот и радост навсякъде

"Поклон пред Тебе, Царю на правдата, мира и любовта", запяха в хор душите.

"Слава, слава Теб подобава". И заживяха хората за славата на Бога в единство с ангелите и светиите. Небесните камбани забиха през този тържествен ден и оповестиха началото на Новата Епоха на Светия Дух на Любовта.

Както някога Христос се бе родил в бедните селски ясли, така и новата епоха се роди в малкото селце Мърчаево, преименувано в Светляево след Новото Рождество Христово, в годината на двойния кръст. И както Ирод бе заповядал да избият всички младенци поради раждането на Великия Цар, така тъмните сили изпратиха орляци черни бомбардировачи в момента на Новото Рождество, за да унищожат великото Дело Божие, но то се спотаи под високите върхове на планината и не го засегнаха унищожителните запалителни бомби, които се сипеха над големия град. Новата Епоха изхвръкна като мощен феникс изпод развалините на най-страшната война на земята. В тихото малко планинско селце се строеше извор. Водните капки избликваха от скалите. С гранит и цветни мозайки се строеше Малкият Извор на Доброто. Строяха го две скромни, предани души, представителки на два велики народа, които трябваше да се обединят в името на Истината — атрибут на Светия Дух. А Истината носи свободата. Новите Йосиф и Мария стояха с притаен дъх пред рожбата — извор, чиито кристални води се стичаха по котва към запад. Натам потекоха силите на Новата Епоха. "Нашите енергии влязоха в света и работят" — бяха свещените думи на Учителя след завършването на извора. "Сега всичко в света ще стане както тук го направихме". Великият архитект на живота построи плана на новия свят от скала и вода — основата на всичко на земята. Как тайно строеше Той новия свят! С каква любов следеше всеки най-дребен детайл на строежа. Обикалях планината да търся цветни камъчета за мозайките. Намерих в един сипей аметисти, а на един връх — бялорозов азбестов камък — глава на извора стана той.

Великден — 16 април. Ведро синьо небе, ярко слънце, цъфнали ябълки. От пространството се разнася тихо, звучно пеене от невидими музиканти: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Слушам в прехлас ангелското пеене. Учителят стои на пътечката с бяла панамена шапка. Велик празник на небето. На Разпети петък, един ден преди тържеството, Христос бе свален от кръста. На мястото на кръста, изкован в скалата, бликнаха едри, бистри водни капки. Предвещаха възкресението.

Пътят до това Рождество бе трънлив и тежък. Петдесет години Учителят вървя през тресавища и джунгли. Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната Любов". И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за душата към Небето" — 24.12.1944 г.

Новият Завет, който Той нарече "Третият завет", ще бъде съдържанието на 7000 беседи — десетки томове съвършено Божествено Слово.

Ако Христос роди човечеството чрез проливане на кръвта си от любов към него, Учителят възкреси човешките души, потънали в гробницата на космичната духовна нощ.

Епоха на възкресението — епоха на Великата Любов, превърната в живот на земята. Мечтата на поетите, станала действителност.