Стойна Кондарева

Интензивният живот на Учителя предизвиква често изпотяване. Трябва някой да пере редовно дрехите му. Той обаче не ги дава на когото и да е. Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова. При един разговор в дома на Темелко Учителя казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му.

Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ. Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат. Тогава отива при гьола и свършва работата си. Учителя й помага и я пази в живота през големите мъчнотии, през които минава. Нейният скромен и всеотдаен живот за братството е пример за поучение й подражание. След заминаването на Учителя сестра Стойна живее в малка барака на Изгрева. Тя приютява и учи младите на шивашкия занаят. Постоянно в дома си има по няколко сестри — братски деца на квартира, предимно от Мърчаево или провинцията, които учат в София. Тя много обича Рила и Витоша и до края на живота си ги посещава. Заминава си на 4 юни 1967 г. Оставя светли спомени в сърцата на младите.