Отношението на властта към Учителя и

неговото преследване

През 1924 г. извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителя му казва: „С този характер, който имаш, и злото, което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит." (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров отива при Начо Петров, военен полковник, да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника на полицията и Начо Петров го пита: „Тук ли се намира господин Дънов?" „Да, тук е" — отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите" — и Начо му показва документите си. Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай. Отваря я и вижда, че вътре няма никой. Чемширов се скарва строго на полицая, но той му казва, че никой не е отварял вратата и че е бил постоянно пред нея. Петър Камбуров, отчаян, излиза от полицията и отива в дома на Учителя на улица „Опълченска" 66. Голяма е радостта му, когато вижда на вратата Учителя, който му се усмихва. След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист. При разправията е убит.

При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва: „Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина?" Учителя отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят, са малки пеперуди и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън?"

Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и на сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят.

Учителя е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит. Често на агентите, които, идват да го взимат, казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителя казва: „Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тези принципи произтича, че е необходимо пълен мир и разбирателство между хората. Братство и взаимопомощ за общото благо... С политика не се разправям, защото не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Това учение осигурява физическо здраве, морален напредък за всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание."

В живота на Учителя има много случаи, в които той е заплашван от хора. По този повод той казва: „Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме застреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: „Какво искаш приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе, обаче да стреляш, не се позволява - на крив път си." (27, с. 142)

Един следобед Учителя отива на гости на Йорданка Жекова, пият кафе и разговарят по разни въпроси с мъжа й - д-р Жеков. На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов?" Тя отговаря: „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" — и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният го поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета!" Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора?" Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него." Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца — и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им.

На 2 октомври 1937 година Учителя дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони. В стаята си Учителя има мивка, под която в кофа се събира нечистата вода, и всеки ден се изхвърля навън. Един брат предлага на Учителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителя му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате, ще ми завидят."

В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата приготвя един сериозен удар срещу София — земетресение. На 18 април 1928 година, вечерта, става така нареченото Пловдивско и Чирпанско земетресение. Ударът е определен за София, но Учителя го разделя на два клона — единият отива към Чирпан, а другият — към Пловдив. „Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април в 9 ч. вечерта, беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението." (15, с. 15) Учителя, който винаги помага на българите, взима много сериозни мерки и казва: „Благодарете, че Бог намали нещастието на България на една стотна от това, което беше предвидено да дойде. Ако то беше дошло с такава сила, с каквото беше определено, щеше да помете всички хора. В Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щяха да бъдат унищожени. Но Господ каза: „Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат големи нещастия." (15, с. 16)