Веднъж в частен разговор с един брат Учителя говори така върху молитвата:
Ще ви кажа нещо върху тайния живот на Христа. През нощта Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тая молитва Той ставаше акумулатор на грамадни енергии от Божествения свят, които после харчеше през деня. През деня Той харчеше много енергии, било чрез Слово, било чрез лекуване и тая именно енергия Той събираше в себе си чрез нощната молитва.
При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-низшите остават на Земята. При молитвата астралното тяло остава при физическото и само се разширява, а умственото и причинното излизат. Значи при молитвата има един вид излъчване, повече или по-малко.
В „Отче наш“ имате цяла програма какво трябва да се прави. И Добрата молитва е цяла програма. Добрата молитва има десет ключа за привличане на Небесните сили.
Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре. Но по-важна е молитвата.
Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот?“
Например изучавайте условията, при които пророците Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил и пр. получиха просветление. Също изучавайте и апостолите. Най-хубавите часове за тази работа са часовете от 24 ч. до 4 ч. сутринта.
Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене. Молитвата е най-висшата работа, това е връзка. Най-висшата разумна връзка става чрез молитвата. Молитвата, като придружава храненето, урегулира го. При моленето е важно вътрешното вдъхновение, а не думата.
Може да се прави молитва, когато се пука зората. Зората е отваряне на света. Вечерната молитва е за онези духове, които уреждат материала, който е придобит през деня, а сутринната молитва е, за да се приеме новия материал. Има същества от разни категории, които дохождат от 3 до 7 ч. Те идват в ранните часове, до зазоряване. Човек трябва да бъде умен да използва това, което Бог му е дал и да не се отклонява.
Братът попита: „Какво значат думите в Писанието: „На ранина ще потърся Господа“?“
Сутринта, т.е. преди да е изгряло Слънцето, ще се съсредоточиш няколко минути, ще мислиш само за Единия и ще мислиш, че си между Ангелите. Сутрин, като станеш, кажи си: „Бъди добър, бъди справедлив, бъди честен, отнасяй се добре!“
Братът попита: „Желая да се моля всяка нощ. Кои часове са най-удобни?“
12 ч. в полунощ е час на мълчанието. Тогава се моли. После, хубаво е в 1 ч. или в 3 ч. след полунощ. Можете да се молете една седмица в 12 ч. в полунощ, една седмица – в 1 ч. и една седмица – в 3 ч. После пак ще почнете отначало и т.н. Така ще има разнообразие. Когато човек нощем не може да спи, трябва да стане и да се моли.
Сутрин, като се събудиш, ставай веднага. Кажат ли ти „Стани!“, стани. Когато изгрява Слънцето, мисли за Бога, неговата топлина да събужда в теб идеята за Божествената мисъл. Всеки ден трябва да се радваш с нова чиста Божествена мисъл. Всеки ден новото, което иде, е от Бога. Човек, каквото гледа, да мисли за Бога. Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него.
Една вечер минавах с един свой приятел край едно село. Сред селото над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето. Тя ми показа, че в този дом живее един добър човек, който в това време се моли на Бога и молитвата му се приема. Обърнах внимание на приятеля си към тази светлина и го попитах дали я вижда. Приятелят ми погледна нататък и я видя. Обаче не всеки човек вижда тази светлина.
Братът попита Учителя: „Вие казахте в една от последните беседи, че трябва да изпращаме мисъл към света, с която да му помагаме, да изпращаме хубави мисли и пожелания към всички хора, към всички народи, с които да им помагаме. Кое е по-силно – да им изпращаме хубави мисли или да се молим за тях?“
Като изпращаме хубави мисли към хората, ние им помагаме реално. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Бог постоянно изпраща Духа Си в света. Ние като изпращаме хубави мисли към хората, то Бог изпраща Духа Си чрез нас. В този случай ние сме проводници. Като изпращаме своите добри мисли и чувства в пространството, това е нещо реално. Изпратиш ли една добра мисъл, тя се посажда. Има Същества от Невидимия свят, които ще посрещнат нашите добри мисли и ще ги използват за градеж на нещо хубаво в хората. Тези мисли, които изпращаме в света, те са за будните души. Те ще ги приемат и ще ги използват. Хубавите мисли никога не се изгубват. Близки души са тези, чието съзнание е пробудено.
Като запалиш свещта си, светлината ѝ отива във всички направления; същото става и със светлината при мисълта на човека. При изпращане на мисли, трябва да призовеш Бога, Той да подкрепи и да съдейства на тези, за които се молиш. Когато изпращаме хубави мисли към някои хора, ще превърнем тази своя работа в молитва, т.е. ще призовем Бога да ги благослови, да им даде условия, Светлина и пр.
Когато говориш на по-външни хора, ще им казваш, че трябва да изпращаме хубави мисли и пожелания към хората, а когато говориш на по-мистични души, ще им казваш, че трябва да се молят за тях. Молитвата е нещо по-дълбоко, по-интимно, по-мистично, отколкото да изпращаме хубави мисли към света. Всички хора мислят, но всички не се молят. Чрез страданията хората ще се научат на молитва. В началото, когато човек тръгва по духовния път, нека да почне да изпраща хубави мисли към хората и после да премине към молитвата. Молитвата не е за всички.
Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ. Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае.
Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо!“ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото. Човек вътрешно има познание за Божията ръка.
Молитвата не може без мисъл. В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим.
Братът каза: „Някои кръжоци на Братството се намират в притеснение. Може ли да им изпращаме хубави мисли, за да им се помогне?“
Хубавите мисли, които ще изпращате, ще действат по-слабо. Тук трябва молитва, защото за да стане това, което вие искате, трябва съдействието на Невидимия свят. По-силно от пращане на мисъл е действието с молитва. С мисъл, с молитва ние трябва да опашем Земята и то така да я стегнем, че най-после да дойде Божието Царство.
Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля. Някой иска да влезе във Вътрешната школа. Трябва да подаде заявление. И като подаде заявление, ще чака. Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва. Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.