За да расте и да се развива в духовно отношение, човек трябва да има на разположение известни методи, които да прилага, за да стимулира скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание, които щом се събудят, изграждат Духовното тяло, духовния човешки организъм с всичките негови органи, заедно с което душата се пробужда и става съзнателна в Духовния свят. Някои автори поддържат, че не са необходими никакви методи за развитие, защото процесът на растенето е естествен процес и когато човек израсте, Духовното му тяло се организира и развива и душата се пробужда. Но това не е правилно схващане, защото виждаме, че и във физическо отношение, човек за да се развива правилно, трябва да премине през известна школовка
– възпитателното влияние на родителите или училището, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. По същия начин и в духовното развитие силите, които ще изградят човешкото Духовно тяло, са в самата душа, в самото Духовно тяло. Последното съществува като зародиш, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата – в Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на Светлината, Топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви душата, да влезе във връзка с Разумните Същества на Космоса и самата да стане гражданин на Космоса. Защото преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и е бил във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха това тяло се разрушило и сега човек трябва отново да го съгради. Тогава то му е било дадено от Бога, но сега той трябва да го изгради сам. От него е останал само един зародиш, върху който трябва да се работи, за да расте, да се развива, да си възвърне предишното великолепие и блясък, каквито е имало в миналото, и да може да служи като проводник на душата, за да влезе в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса.
В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя Беинса Дуно казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип, който е организирал света и Живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип, който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена. Не, но Мъдростта е помощен метод – Мъдростта се включва като метод за проява на Любовта. Защото в случая под “Любов” разбираме същината на Живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина.
Мъдростта е създала света с всички форми, които съществуват в него, и е внесла хармония и ред навсякъде. Мъдростта е, която индивидуализира човешките души. Всичко това става в т. нар. инволюционен период. Сега, в процеса на еволюцията, която започва от идването на Христос (и това е главната мисия на Христа – да обърне инволюционния процес в еволюционен, т. е. от низходящ във възходящ), влезе в действие принципът на Любовта, който носи Живот, който трябва да внесе безсмъртния Живот във всички форми, създадени от Мъдростта. Любовта трябва да обедини всички души в едно цяло. След като са станали индивидуалности под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди съзнание за единството на Живота и да се почувстват като удове* на едно цяло. В това се състои пробуждането на душата. Това става под влияние на Любовта като принцип. Но като методи за проява на Любовта влизат и Мъдростта и Истината. В този смисъл Любовта е семката, зародишът, който трябва да се посади и да се развие. Мъдростта е самият процес на израстването и развиването, а Истината е плодът на този процес.
В следващите редове ще изложа редица методи, които Учителя Беинса Дуно дава за духовното развитие и организиране на Духовното тяло и за пробуждане на душата. Това, което ще изложа, е само една малка част от всичко, което Учителя е дал, но то все пак може да послужи за работа на ученика, защото принципно то включва всичко.
Влад Пашов
* Уд (арх.) – орган, част от тяло (бел. ред.)
Този пост е редактиран от blagodari: 15 март 2013 - 16:41
