ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ
Този Принцип е представен в Кибалион по следния начин: Всяка причина има своето следствие; всяко следствие има своя причина; всяко нещо става съгласно определен закон. Случайността е само едно име, чийто закони са още неизвестни. Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони.
В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита.
Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме.
Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи. Съществува едно строго съотношение и сродство между всички неща, които са минали преди и всички неща, които са последвали или ще последват.
Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което извършваме, дава своите прави или косвени последици, които се нареждат в една верига от причини и последствия.
Във връзка с Принципа за причината и последствията може да се повдигне въпросът за свободната воля на човека.
Едни философи твърдят, че човек има свободна воля, а други - че няма. Но според Херметичната философия и двете страни са отчасти прави. И двете страни изказват само полуистини, т.е. противоположните полюси на самата Истина. Според Учението на Хремес човек може да бъде както свободен, така и привързан към необходимостта в зависимост от смисъла, който влагаме в понятията и от височината на истината, от която разглеждаме въпроса. Херметичната философия изразява тази мисъл по следния начин: Колкото по-далеч е творението от Центъра, толкова то е по-зависимо, по-обвързано, а колкото повече се приближава до Центъра, толкова то е по-свободно. Преведено на съвременен език това означава: Колкото човек по-малко е проявил Божественото в себе си, толкова е по-ограничен, а колкото повече проявява Божественото в себе си, толкова е по-свободен. Съвременните хора са роби на своята нисша природа, която е резултат на наследствеността, свързана е с желанията и живота на хиляди поколения и се обуславя от техния живот. Колкото човек се издига над нисшата си природа и проявява Божественото Начало, толкова е по-свободен от наследствените тенденции и от условията.
Индусите са включили този Принцип за причината и последствията в учението за Кармата.
