Пророк Михей

Пророк Михей е роден в едно село в Западна Юдея, в околностите на Елефтеропол. Той е пророкувал при царете Иотама, Ахаза и Езекия, юдини царе, около 50 години, от 750- та до 695-та година преди Христа. Бил е съвременник на Исайя и по стила на писанията си наподобява Исайя. Писанията му са образни, алегорични и се отнасят до съдбата на еврейския народ. Той говори за идването на Месия и определя и месторождението му - Витлеем.

Книгата му се състои от 7 глави. Първата глава започва със Слово Господне, което биде към Михей, което биде заради Самария и Ерусалим и казва: „Слушайте всички люде." И започва Словото, в което се изреждат престъпленията на Израил, заради които Господ го наказва.

Втората глава започва с думите: „Горко на тези, що измис- люват беззакония." И говори за неправдите и беззаконията на големците, които ограбват бедния народ. Говори също за лъжепророците, които пророчествуват за пари и лъжат безобразно.

В 3-та глава се обръща към началниците на Израилевите синове, които мразят доброто и обичат злото, и казва: „И Господ не ще ви слуша, когато викат към Него, и даже ще скрие лицето Си от тях, защото се докараха зле в делата си." От 5-ти до 10-ти стих говори против лъжепророците, гледачите и чародеите. Казано е: „Така говори Господ, заради пророците, които заблуждават людете ми. които хапят със зъбите си и викат: Мир! И ако не тури някой в устата им нещо, прогласяват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение, и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава."

В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века."

В началото на 5-та глава говори за идването на Месия. Казано е: „И ти Витлеем Ефратон, ако и да си малък, за да бъдеш между тисящите юдини из теб ще излезе за мене онзи. които ще бъде вожд на Израил. на когото изходите са изначало, от дни вечни."

Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди.

В 6-та глава се говори, че Бог ще се съди с Израил заради престъпленията му и казва: „И що иска Господ от тебе, освен да направиш праведното, и да обичаш милост, и да ходиш смирено с Бога твоего."

В 7-ма глава се описва злото, което е обхванало целия народ - от царете и началниците, до последния човек и казва: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му, защото син ще презира баща си, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си... И земята ще запустее от причината на жителите ти, заради плода на деянията им."

Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни".

Книгата е така написана, че между обикновените истории и работи се прокарват някои окултни закони или правила. Така например, в 14-ти стих, от 7-ма глава след като говори за злините, които обхванали целия народ и за последствията от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва: „Паси людете си с жезъла си, стадото на наследието си, което живее уединено в дъбравите на Кармил, да пасат във Васан и в Галад, както в древните дни."

Тук се загатва за окултната школа на пророците, която е била на планината Кармил и за пътя, по който тя върви още от древни дни.