''Учителят отделяше изключително внимание на музиката. Песните придружаваха всяка наша работа,'' ние всякога пеехме. Денят започваше с музика и свършваше с Музика. Всяка беседа на'' Учителя започваше и свършваше с песни. Музиката беше за Учителя среда, необходима като'' въздуха. Пеехме общо, едногласно или хорово. Понякога солисти изпълняваха песни на'' Учителя.''
''Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно. През последните години'' ''извикваше някои от тях редовно, в определени часове, за работа. На тях той предаде последните'' ''песни, които дълго време беше пазил - свещени песни. Той ги пееше или свиреше,'' ''показваше им как да се изпълняват, докато ги научат добре, за да могат после да ги'' ''запишат и предадат на учениците. Все в това време той даде много концерти, художествени'' ''песни, богати мелодично и модулативни. Това са образци на новата музика. В'' ''някои разговори той е дал обяснение за законите, върху които те са построени. Музиката беше'' ''любима тема на нашите разговори с Учителя:''
- Нашите песни, песните на Бялото Братство и след хиляди години няма да се изменят. Песните „Светъл ден” или „Изгрява Слънцето”, например - всякога ще има светъл ден и всякога ще изгрява Слънцето. Песента „Аз ще се подмладя” не е измислена. Този мотив съществува в Природата. Съществата в Божествения Свят го живеят.
Една сестра попита:
- Те как го живеят?
- Като го живеят, те го пеят.
Нашите песни ги има горе и оттам са свалени. И ние като ги пеем, Възвишените Същества идат и ни поддържат. При нашите песни ние отиваме при тях и те идат при нас. Всяка наша песен е снета отгоре, по песните, които съществуват в Божествения Свят.
Всяка наша песен е построена по плана на висшите гами които съществуват горе. И ако ние тука, при пеенето или свиренето съвпаднем със същинския характер на небесните песни, които са снети, ще получим благословение от Божествения свят.
Когато човек пее с чистота, с Любов, с пълна хармония между ума, сърцето и волята, насочени и трите към Божественото, тогава именно се свързваме с ритъма на небесните песни, от които нашите са взети. И тогава получаваме Божествената струя - Благословението.
Тези Божествени песни вечно се пеят горе, там вечно звучат. Чрез тях се създава и гради Вселената. Моцарт, Бах, Бетховен и пр. в своите композиции са свалили малка част от онова, което е на Небето.
В бъдеще материали за опери ще се вземат от нашите песни и от някои паневритмични упражнения. После, за оперите ще се вземат сюжети от живота ни на езерата, от живота на Изгрева и пр. В тях ще се преплитат нашите песни.
Всички наши песни са образни, носят постижения. Всички думи имат едно значение. Ние обличаме песента в образи. Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека. Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и младия момък.
В нашите песни не се говори за минало, а за настояще.
Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле. Песента „При всичките условия на живота не губи своя мир” е за солово пеене. При изпълнение на тази песен се иска патос.
В музиката важи същият закон, както и при скъпоценните камъни: някои камъни са образувани при голямо налягане и голяма топлина.
Трябва да дойдат хора, които да ценят песните. Един скъпоценен камък невежите ще го оставят и ще кажат: „камък”. За да оцени човек музиката, трябва да я изпее и да я изслуша, когато другите я пеят. Това не е нещо, което само теоретически може да изучаваш.
От обед до залез имаме едно разположение за пеене, а от изгрев до обяд - друго. Някой пее „Изгрява Слънцето”, но не я пее както трябва. Когато изгрява, трепти сърцето на Слънцето. То гледа да даде нещо на всяка тревичка. на всяко камъче, всички са доволни от него, а ти пееш тази песен по обикновен начин, без да изразиш това.
Песента „Напред, напред за слава, в бой за царя Сионски” съм дал в 1888 в с. Хотанца, преди да ида в чужбина.
- Тая песен значи следното: Всичко в Живота е възможно, когато знаеш как да го направиш.
Песента е път, по който трябва да се изправя Животът.
Днес ние сме най-музикалното общество. Никъде няма толкова нови песни, колкото ние имаме. Ние сме едно духовно общество, което има нова музика.
Едни песни помагат на ума, други - на сърцето, трети - на волята.
Аз имах четирима учители по музика в България. Първият беше лирик, вторият - класик, третият го наричам Моцартов тип - на жизнерадостната музика. После дойде класикът. Когато отивах при него на урок, той ми свиреше.
На Изгрева трябва да се образува малък оркестър. Трябва да се даде концерт в София с новата музика.
Стана въпрос за нашите песни, които трябва да се въведат в училището. Един брат каза, че приготовлява сборник от нашите детски песни за печатане. Учителят каза:
- Трябва да се знае как да се предават нашите песни на децата, по кои методи. Трябва да се събудят вътре в човека музикални състояния, тогава хората ще дадат прекрасна музика. Методът при предаване песните на децата е следният: първо, чрез подготовка трябва да оживее Природата за децата и тогава да пеят. Какво ще пее за реката, за извора, за черешата и пр., когато те не се оживели за тях. Те трябва да оживеят.