Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище.
Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни условия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит. Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно. В убеждението на ученика трябва да се съдържат стремежите от изминатия път във вековете, който път да е едно и също с пътя, по който сега върви той.
Трябва да се знае, че при сегашния развой на човечеството за всеки от учениците ще се яви поне една мъчнотия, тя е кармическа и всеки ученик трябва да има морален гръбнак, за да не се върне назад. Ще знаете и това, че най-често мъчнотията идва като резултат на непослушание. Затова никога не се отделяйте от основното и ръководно начало в живота си.
Работете върху добродетелите. Всяко качество, необходимо за развитието на ученика, е един учебен предмет. Търпението, за което писахте, благоразумието, честността може да се изучават като науки. Ще държите изпит по честност, както се държи изпит по геометрия. Една от най-благородните черти, които трябва да развият хората, особено българите, е взаимното уважение.
От вас се изисква геройство. Насърчавайте се и бъдете като онзи лодкар, който не прави сметка дали ще срещне една малка или голяма вълна в своя път през морето, но гребе устойчиво и смело. Само така ще стигнете брега, а брегът е една нова, светла, възвишена култура, която никога не бива да изчезва от съзнанието ви. Когато станете сутрин, запитайте се: Каква част от работата трябва да свърша днес за идването на тази култура?