МИР

Светли и лъчисти, понесли лекия пролетен дъх на небесния си свят, те слизат при нас да ни поемат по дългия ни труден път. Те изплитат лъчиста мрежа от безсмъртните си мисли, с която обгръщат Земята, за да я извисят до онези мирове, където няма смут и сътресения, насилия и тягости. Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга. Да, там ще шепнем, ще говорим с притаен глас, да не нарушим хармонията, която ни прониква като неизразим възторг и екстаз на душите ни.

Да, те ни носят топлия повей от Царството на Любовта, който ще стопи мраза в сърцата ни завинаги. Ние скоро ще забравим онзи мрачен свят, от който те са ни извлекли със здравите нишки на любовта си.

Те слизат тихо при нас, но ние ги чувстваме, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях.

Те слизат да закотвят Земята в своето тихо пристанище.