Разбира се, има нѣща, които съ вѣрни, защото съ почерпени отъ опитъ, и тѣ съ онази незиблема основа, на която се гради човѣшкиятъ животъ. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човѣка съ прави дотамъ, докъдето се простира неговиятъ опитъ. Вънъ отъ своя опитъ, човѣкъ не може да разрешава въпроситѣ на живота.
Все пакъ, хората днесъ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ тѣсногърди, едностранчиви възгледи за природата, ако искатъ да се отърватъ отъ ненужни страдания. Тѣ трѣбва да разбератъ великия свѣтовенъ редъ на мировата държава, нейнитѣ основни принципи и закони, ако искатъ да се осмисли живота имъ и да придобие работата имъ трайно значение. Тѣ все още устройватъ и личния си и общественъ животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ. Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ строй, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя, човѣшка властъ, свой, произволенъ строй на живота. Въ този смисълъ на думата, човѣшкиятъ редъ на земята, който отхвърля върховния суверенитетъ на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на свѣта, представя държава въ държава. А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска властъ, която служи на общи цели, би позволила да се бъркатъ въ нейнитѣ функции неотговорни фактори?
А съ право може да се каже, че хората днесъ действуватъ като държава въ държава въ свѣта, че тѣ действуватъ като неотговорни фактори. Тѣ мислятъ, че могатъ да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища. Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ богатства. Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели. Тѣ мислятъ дори, че могатъ да разполагатъ безнаказано и съ човѣшкия животъ.
Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги утвърждава своята върховна властъ. Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси, народи и царства, съ тѣхната блестяща култура. Тѣ сѫ изчезвали съ своя преходенъ редъ, но великиятъ и разуменъ космиченъ редъ винаги пребѫдва.
Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански строй, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ. Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата. Тя е предвидила съ математическа точностъ нуждитѣ на всички сѫщества на земята, отъ най- микроскопичната тваръ до човѣка. Тя е опредѣлила съ безпогрѣшна точностъ бюджета на всѣко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия.
Ако съвременнитѣ хора биха се спрѣли да изчислятъ каква грамадна енергия харчи Природата, за да подържа живота на единъ човѣкъ, тѣ биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвалъ, да речемъ единъ грамъ — казано на земенъ езикъ — мисловна енергия? Още повече, като се има предъ видъ, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човѣкъ, тя трѣбва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва отъ високо интелигентни сѫщества, чиято дейностъ остава скрита за обикновенитѣ хора, сѫщества, които слизатъ отъ високктѣ полета на космоса, за да преработятъ и пригодятъ тази енергия за човѣшкия мозъкъ. На материалистично настроенитѣ люде този фактъ може да се стори фантастиченъ, но това не прѣчи той да бѫде вѣренъ. Той е елементъ отъ живия опитъ на ония велики Посветени, на ония истински гении на човѣчеството, предъ чийто вѫтрешенъ взоръ се е разкрилъ великиятъ свѣтовенъ редъ на мировата държава, на „Царството Божие“, съ всичката му дивна хармония и красота.