В живота съществуват две състояния или течения, радост и скръб, които периодически се сменят. Тези и двете състояния произлизат от сърцето, а не от ума. Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето, нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват. Дълбоките причини им са неизвестни; те може би да познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха, какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха, какво ще им донесе радостта, не биха се радвали, защото за земния живот една радост се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем.
Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения.
Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът - да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията. И хората сега чакат Бог да ги спаси, но тази дума „Бог" е една неразбрана дума. Думите Господ и Бог съдържат две различни идеи в себе си; това са два принципа, които работят в битието. Господ е принципът на абсолютната любов, а Бог - е принципът на съвършената и абсолютна Мъдрост; и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог - бог за тях е човекът, и то много жесток бог.
За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота.
Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата.
От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето, а не от ума. Природата е предвидила смъртта като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни у еловия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново и ще почне оттам, където е прекъснал.
Сегашните религиозни хора мислят, че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата 6 Бога показва само присъствието на нашия ум - защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие, а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна. Най-съдържателната дума, която съществува в езика на всичките народи, това е думата ум. Най-силната дума, това е умът. Тя е същата дума „Аум" или „ом" - една свещена дума, която посветените на Индия произнасят по няколко пъти на ден. И ако хората биха разбрали само тази дума, цялата култура ще се измени. Ако знаете само как да я произнесете, ще дойде светлина във вас. И когато дойде един велик Учител в света, той ще запали и пробуди човешкия ум, ще научи хората да мислят, и като се съединят всички умове в едно, това е Учителят в света, това е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството; когато просветне умът, ще изчезнат всички убийства и престъпления.
Ако в хората не дойде умът да работи, те не могат да влязат в Царството Божие. Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкия ум, това е пътят, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят, в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето - това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът е артериалната система, а сърцето - венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречиства през белите дробове, за да бъде полезна за организма - също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на ума, за да ни ползват. В кръвообращението работят най-разумните същества и най-интелигентните клетки и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви - внася нечиста материя, която пречи на живота да функционира правилно - внасят смъртта.
Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казал - да се отрече човек от себе си, Той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи. Умът и това, което наричат дух, са едно и също нещо.
И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ви, той ще създаде една отлична култура; ще даде методите за живота и възпитанието на децата ще започва още със зачеването в утробата.
Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат - и хората ще бъдат свободни и всеки ще знае своето място и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешният социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкия ум - великото Божествено Начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив.
По беседа от Учителя, държана на 27 ноември 1932 г.