— Деца, виждали ли сте как птиченцата влизат в гнездата си? И как кротко летят без да се блъскат?
— Не, — обадиха се няколко — да, — отвърнаха други.
— Аз съм виждала и много им се радвам. Летят, едно след друго, изчакват се и без да са наредени на редица влизат в гнездото си с ред. А веднъж, видях от едно гнездо да излетява една малка птичка, след нея друга по-голяма и след нея трета още по-голяма. Разбрах, че са братчета. Изчакаха се на едно клонче и дружно литнаха в градината. Птичките са много умни. А децата могат ли да бъдат умни като птички и . . . знаете ли какво — изправих се и продължих с по-нисък глас.
— Можете ли и вие всички подобно птички, с разтворени ръце, като крилца да излезете на двора и тихо, без да сте на редица да излезете с ред? Вие сте по-големи от птичките и може да сте по-умни от тях, нали? Не е важно кой е първи, а важното е кой излиза най-тихо и най-внимателно. Едни ще бъдат по-напред, други по-назад, всички ще излязат. Истински първо е това дете, което е най-внимателно. Сега, можете ли да излезете на двора така тихо, както птиченца ?
— Да, да, можем — отвърнаха децата.
— Слушайте, дечица. Ще ви засвиря „сладък сън", а вие ще заспите и ще сънувате, че ставате птички.
Засвирих тихо на пианото нова мелодия „Сладък сън". Всички със затворени очи, с подпряна глава на двете ръце сънуват. Прекъснах пианото. След минута засвирих позната тем мелодия за пробуждане.
— Сега вие сте птиченца. Литнете с разтворени крилца. Чудесно деца! Жори, отвори вратата и отлетете на двора!
Всичко стана така, както трябваше — с ред, без редица.
Оставих ги на двора свободни. След 10 минути запях „Всички тук елате" — условен мотив за прибиране около мен.
И така, с кротост и търпение, към хармонична свобода и самодисциплина.
Стадния ред сковава и ограничава духа. Стадната дисциплина, приятна за окото — убива личността. А основната задача на детската градина е: създаване свободни, творчески личности.