Да се самовъзпитава човек, това значи да си представя мислено всички положения, в които животът може да го постави и да бъде
готов да се самопожертва. Човек може да изпадне в различни положения в живота, с които трябва да бъде готов да се справи или
да си вземе поука.
Като си представя всички положения, в които може да изпадне, човек трябва да знае как да постъпва и то най-разумно, с най-малко
противодействие и недоразумение. При каквото положение да се намери, човек трябва да се справя разумно. Това значи метод на
самовъзпитание. По този начин именно човек може да възпита ума, сърцето и волята си. Още със ставането си от сън човек трябва да
предвижда какво може да му се случи през деня, за да вземе предварително мерки. Човек неизбежно ще мине през доброто и през
злото, защото са поставени на пътя му като условия за растене и самовъзпитание. Разумният се ползва от всички случаи в Живота,
а неразумният не може. Благородните и добрите постъпки действат благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание.
Каквото и да ви се каже за човека, не бързайте да се произна- сяте и да критикувате. Има кой да възпитава човека. Ако сам не
се възпита, Природата ще го възпита. Всеки човек е поставен при условия да се отгледа и възпита. Все ще се намери някой да ви даде един добър урок, от който да се поучите.
Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на погрешките се заключава
в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се
поощряват погрешките, но не съдете грешния, падналия и слабия.
Човек понякога греши без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, дето падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от
своите погрешки, а мъдрецът – от грешките на другите. Видите ли, че започнатата работа не върви или дойде някой и
ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че Невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо
зло. Десет пъти да се развалят работите ви, не съжалявайте. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. Това
значи да върви в правия път на Доброто. Как ще стигне до него не е важно. Важно е човек да постигне целта на своя живот. По кой
Път се стига до целта? – По мекия път, т. е. по пътя на Разумността.
