– Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва в своята еволюция, той е смирен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, за да измери дълбочината, а смиреният се качва, за да измери височината. Горделивият, като слезе долу, казва: "Колко дълбок кладенец!" А пък смиреният, като се качи горе на върха, казва: "Колко е висок планинския връх!"
Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен.
Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, трябва да бъдете смирени.
Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен.
Само чрез Любовта ще разберете смирението.
При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове.
Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те съзнават, че колкото и да са повдигнати, без силата на Възвишения Свят, не могат да направят нищо.
Смиреният казва: "Господи, не моята воля да стане, а Твоята."
Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля.