Дали ще дойде нявга времето, когато хората ще разрушат вавилонската кула на съвременното многоезичие? Дали те некога ще заговорят на един общ, знаен от всички език? Дали некога ще падне от плещите ни Божието проклятие да говорим и да не се разбираме, сполетяло ни, както указват свещените книги на древността, поради нашето възгордяване?
Обаче на всички тяx ние ще зададем следния въпрос: где са езиците на древните египтяни, асирийци, индуси, тия на древните обитатели на Америка, Африка и т.н. ? А и в по-ново време, — где са латинския, старогръцкия, санскритския, старославянския и т. н. езици? — Не са ли тe вече в архивата? И не е ли напълно естествено, просто и ясно като бял ден, че и сегашните национални езици ще имат същата съдба ?
Не ще съмнение, че днешните национални езици един ден ще умрат, като ще бъдат за известно време, преди окончателната си смърт „живи“ до толкова, доколкото са живи днес тъй-наречените „мъртви езици“ — латински, старогръцки, санскритски. В това не може да има никакво съмнение, обаче въпросът, който иде след това, е: кой ще ги замести? Кой ще замени съвременните национални езици, когато тe остареят и починат от своята естествена и неизбежна смърт? Дали това ще бъдат други такива, подобни на тях езици, противоположни едни на други, верни наследници на своите предци в борбата и съревнованието помежду си? . . . Или пък, според идеала на сегашните есперантисти, ще имаме, покрай националните езици и един всеобщо признат и разпространен международен спомагателен език ? . .
Пълния теоретически и практически отговор на тия въпроси ще даде само Новото Човечество, когато то дойде да завладее живота. Ние ще се задоволим да дадем само не- колко очертания на посоката, в която се развива изобщо живота на езиците и на логически неизбежните форми, до които ще дойде този развой в бъдещето, по-рано или по-късно. За нас годините, столетията и хилядолетията нямат значение. Ние вземаме само посоката на движението и мерим с мащаба на историческия развой.